Страници

петък, 21 януари 2011 г.

Спомени от старите тетрадки: Домашен шоколад


Някога, преди толкова време, живеех в центъра на София:) Тогава това беше прекрасното място - нямаше паркинги, но нямаше и коли. Трамваят минаваше почти през хола и стаята ни, но ние бяхме свикнали:)  Някога играехме на дама на локалното платно на Мария Луиза. Всяка стара кооперация имаше задно дворче - мъничък независим свят с красиви розови храсти, беседка и бръшлян, израсал  по  тухлената стена на съседното здание. Там можеше да влезнеш само, ако минеш през партерния етаж на кооперацията или ако прескочиш зиданата ограда (предпочитано:) Нещо като тайната градина от книжката на Франсис Бърнет. Тези места се обитаваха от деца, които играеха, криеха се, смееха се и случайно тъпчеха в лехите, а някоя загрижена съседка се подаваше на балкона и почваше да им се кара. Някога вместо Тойота, карах колело Балканче и обикалях с тайфата из малките павирани улички на квартала. Любимо занимание  на връщане от училище беше ходенето до близкия шоколадов цех. Ако се покатериш на решетката на прозореца и поседиш достатъчно дълго, вперил  жален и влажен кучешки поглед в поточната линия, някоя лелка се смиляваше и ти подхвърляше шоколадче:) Някога вместо Lindt имаше марципан и домашният шоколад на мама:)



Някога ходехме на море по 2-3 седмици. То е логично, като се има предвид, че колата ни беше Москвич и пътувахме до морето по 10 часа:) За по кратко от 14 дни, просто не си е заслужавало да биеш пътя:)

Портокалите се продаваха по Коледа и трябваше да минеш през изпитанието на двучасова опашка, за да докажеш, че си достоен да притежаваш 5 кг:) ХАЛИ-те бяха единственият "хипермаркет" и мама редовно ме пращаше до там да купя хляб и мляко.


Най- досадно беше да се разделиш с децата и да се качиш до горе да занесеш покупките. С брат ми имахме разработена система за това. Звъниш на домофона три пъти след което претичваш до двора, а другият ти пуска мрежа, вързана на конец през балкона. Не особено интелигентно, ако не сложиш поне 5 ката връв, които да издържат тежестта....на няколко пъти забърквахме попара на плочките:)
 Халвата се продаваше в метална кутия и в една такава, аз все още отглеждам копчета и други шивашки пособия:)

 Същата тази халва ни я мажеха разтопена върху филийка с масло в детската градина:)

Всички бяхме облечени в престилки и три четвърти чорапки:) Ако си много послушен се сдобиваш с червена точка, залепена с ....Кале върху престилката:)))))


Под нашия блок беше районният съвет. Хората си бяха направили кафе... точно под нашия балкон... От друга страна мама беше купила 3 щайги домати, предвидени за консервиране:) Мммм, знаете ли колко от тях оцеляха:))) После беше малко кофти, защото една наклепана с домати лелка дойде да тропа на вратата много изнервено:) И един друг чичко идва. Ама той за друго де. Бил се намокрил. Някаква водна бомбичка паднала върху него. Ми сега пък да е гледал в небето, като върви! !Кой му е виновен!:) И как пък разбра, че сме точно ние, като брат ми беше залегнал и целеше народа, а аз се криех зад пердето в другата стая и му съобщавах дали е уцелил:)

На ъгъла срещу нас имаше сладкарница. Там можеше да си купиш боза и паста. Сега под "паста" се разбират тестени варива от италианско потекло, но тогава това бях най- обикновени петифури с евтино подобие на маслен крем.
Като изключим лелката - благотворителка от шоколадовия цех, другите ми срещи с шоколада бяха по Коледа илих под формата на марципан. И пак не става въпрос за онова нещо от смлени бадеми, което днес се подвизава под името "марципан". Говорим за някакво жалко подобие на шоколад, което дори и тогава не обичах особено. За сметка на това обожавах домашният шоколад. Вуйна го правеше най- вкусен! Освен това, тя правеше и сладко от портокалови корички и веднъж реших да ги смеся. Спомням си вкуса и до днес:)


 Сега, когато реших да правя домашен шоколад ми хрумна, че искам част от него да е с портокалови корички (На Лулу Мъжът И, категорично отказва да яде всякакви форми на цитрусови кори)
 


250гр сухо мляко
2 с. л. какао
250 мл
прясно мляко
200 гр пудра захар
125гр масло
1 ванилия
Захарта и
млякото се слагат на котлона, докато се хомогенизират. Добавя се маслото и сместа се бърка до пълното му стопяване.  Какаото и сухото мляко се смесват. Към тях постепенно и при непрекъснато бъркане се налива от течната смес (в никакъв случай не трябва да е много гореща). Прецеждате всичко през цедка, за да се отстранят евентуалните бучици. Разпределяте в чашки или малки бурканчета, като по- желание на дъното може да сложите по 1 лъжица сладко от портокалови корички. Шоколадът трябва да стегне една нощ в хладилника.



34 коментара:

  1. Привет Лулу:) Момента, в който погледнах твоя шоколад, един много жив спомен и един уникален вкус се върнаха и ме прегърнаха:) Мама правеше същия шоколад:)
    Върна години назад, просълзи ме и ме накара гръмко да се смея:)
    Хиляди благопожелания и прекрасни почивни дни:)

    ОтговорИзтриване
  2. Толкова много спомени от детството и топъл шоколад със цитрусови корички леле та това е рай! Леки и спокойни почивни дни! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ммм, добре че се натъпках блаженно с мекици, та сега не слюноотделям толкова при мисълта и снимките на домашен шоколад. Скоро се бях сетила и търсих рецепта. :)
    Разсмя ме както винаги до сълзи с текста, но за москвича и 10-те часа...трябва да ме видиш как се кикотя като зелка в момента.

    ОтговорИзтриване
  4. Лулу,
    Обичам да надничам в блога ти, знаеш това!
    Сега ме върна назад в годините към спомена за маминия шоколад :) Нямахме търпение със сестра ми да го опитаме и все питахме кога точно вече ще е готов. Въпреки, че не обичах сладкото този шоколад беше едно от нещата, за които правех изключение!
    Благодаря ти, Лулу!
    Прекрасен и вкусен уикенд, като гледам при теб той ще започне отлично :)

    ОтговорИзтриване
  5. Лулу снимките са стрaхотни, и честно да си призная изпитвам огромна носталгия към онези времена. Да зная че светът върви напред, но на мен ми липсва спокойствието на детството ми с всичките му там престилки :-) А шоколадът който си приготвила мога да ям с тонове :-) Чудна публикация! Поздрави

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотен ти се е получил шоколада! Моят детски спомен с домашно правен такъв е за нещо кафяво с много бучки в него. Същото е и с домашния сладолед, уви... Твоят шоколад бих опитала с удоволствие. След като събера достатъчно кураж и вдъхновение за експерименти :)))))

    ОтговорИзтриване
  7. Много носталгично и меланхолично ми подейства това пътуване назад във времето, Лулу :-) Като чета твоите спомени, моите не са по- различни :-) Хубаво детство имахме, ех....
    А този шоколад и ние го бъркахме доста често :-)
    Поздрави на мъжът на Лулуто, и аз като него избягвам цитрусови кори и прочие :-)

    Весел уикенд :-)

    ОтговорИзтриване
  8. Еййй каква наслада е този шоколад! На мен мама не ми е правила, затова пък по-късно пред годините аз правех, когато си бяхме при нея :) Обаче :) младежите днес са толкова оядени на шоколади, че не знам дали ще се впечатлят, ако има направя.
    Страхотни снимки си намерила, "усмивки" от старите ленти..... няма как да не се усмихнеш на такъв спомен :)
    Хубави почивни дни, Лулу!

    ОтговорИзтриване
  9. Лулу, вече си знаещ, че разказа и снимките ми доставиха страхотно удоволствие и ме върнаха в безгрижното детство!
    Моите първи спомени за шоколад са едни бонбони "Дръвчета", които не бяха никак лоши и Аеро -шоколада.
    А халвата я продаваха на килограм и я теглеха върху хартия!
    Друго си е да си направиш в къщи, особено с коричките!

    ОтговорИзтриване
  10. Има едно кафе, точно срещу работата ми, там понякога предлагат "домашен шоколад", много му се кефя. Не съм правила у дома, записвам си рецептата.

    П.С. И макароните бяха други едно време :D

    ОтговорИзтриване
  11. Ех, Руми, тези дни сме били и двете на носталгична вълна :)
    Моята майка пък такъв шоколад не е правила, но помня едно кашонче шоколад,който беше скрит под едно легло (защо точно там - идея си нямам). И как когато майка го потърси след време, нищо не беше останало от него :)))
    А за домашен сладолед умирах! Направо спях пред хладилника, чакайки да замръзне. Ама то като се отваря камерата пред 5 минути, как да замръзне : ))))

    ОтговорИзтриване
  12. Лулу,всичко което разказваш е много жив и пъстър спомен у мен.Само дето ние с брат ми май не бяхме толкова добри в белите... т.е игрите :)
    Водните бомбички обаче бяха на голяма почит.
    Халвата - тази която завиваха в хартия ми беше много любима, както и домашния течен шоколад.Твоят изглежда досущ какъвто си го спомням!

    ОтговорИзтриване
  13. О, Лулу, как само с няколко думи връщаш времето. От халвата с масло на филийка имам един съвсем конкретен спомен - след обедна закуска от един лагер в Ракитово. Приказка!
    А вкуса на този домашен шоколад никога няма да забравя!

    ОтговорИзтриване
  14. Да си жива и здрава, че ми припомни детството-горе-долу по времето на твоето! Ама готино беше, нали!И сега ти си виновна, че така ми се прияде от тахан халвата в метални кутии, с която сегашната няма нищо общо! И пак ти си виновна, че след като направих и се натъпкахме с лава-кейкчета, отивам да правя твоя шоколад! На мен мама ми го правеше само за Нова година! Заради теб ще стана 100 кила- да ти тежа на съвестта!

    ОтговорИзтриване
  15. Страхотна емоция предизвиква публикацията ти, направо се пренесох в детството, усетих миризмите и вкусовете, такива каквито бяха тогава, а за белите :))) бяхме царе :) Поздрави и хубава почивка!

    ОтговорИзтриване
  16. Руми,
    Много ми беше приятно -
    благодаря ти, Диана

    ОтговорИзтриване
  17. Наслада за всички сетива ми дари с публикацията си, Руми! Благодаря ти! :)

    ОтговорИзтриване
  18. Руми, обичам да те чета:), но ти това го знаеш:))Толкова много спомени събуди в мен, за нашето детство,прекрасно беше!
    Шоколадът изглежда страшно вкусно!Поздравявам те:)
    приятен уикенд

    ОтговорИзтриване
  19. Скоро никой не ме бе връщал към миналото с такива приятни спомени. Жалкото е, че днешните деца преситени от всичко няма да усетят емоцията от това.И както винаги снимките и рецептата са уникални.
    А халва с масло все още дават за закуска в детските градини.

    ОтговорИзтриване
  20. Откъде ги изнамери тези архивни снимки?
    Чудесна публикация ( не че имаш такава, която да не е :)))
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  21. Много вдъхновяващо, Лулу :). Прекрасни фотографии и много мил разказ :). Чудесно е всеки път при теб!

    ОтговорИзтриване
  22. Лулу, днес ометох и последната порция, а тряваше да престои 1 ден и едва от днес да го започна, но уви... Няма да крия, пробвах различни рецепти от различни блогове, понеже тази която имам беше преписвана и предавана и някъде е изчезнало... теглото на сухото мляко... та искам да кажа БЛАГОДАРЯ ТИ, от доста време си търсих този домашен шоколад!!! Теодора

    ОтговорИзтриване
  23. Лулу, това цехче за шоколад не беше ли на "Сливница" и "Раковска"...Макар, че аз би трябвало да съм по-дърта, съдейки по възрастта на децата...Моят брат пък целеше от балкона не с вода, а с...картофи...което си е доста по-опасно. Обаче аз бях кротка - никакви бели, хи-и - хи...
    Обичам и аз маминия шоколад, обаче моите опити с такъв са неуспешни и досега не съм открила причината - разслоява ми се шоколада на две - по-течна долна и по креместа горна част, не става хомогенен. Ако някой има идея - да каже на какво може да се дължи.
    Чудесни снимки!

    ОтговорИзтриване
  24. Много ме зарадваха всички коментари! Мислех, че само мен ме тресе някаква такава носталгия към детските години, но очевидно имам много съмишленици:)
    Теодора, много се радвам, че вече си успяла да го направиш и ти е харесал!
    Весела, дааааа, точно за същото цехче става въпрос:) Аз учех в 29-то училище и всеки ден минавах от там:)По принцип шоколада образува нещо като коричка. Даже на последната снимка си личи. Всъщност аз нея най- много я харесвам:)
    Тези дни получих и няколко имейла във връзка с този шоколад и затова правя няколко уточнения:
    1. някои видове сухо мляко се разтварят много добре дори и в студена вода (НИДО). Други не са чак толкова добри и трябва хубаво да го разтворите в топлото мляко.
    2. Ако не разтворите добре пудрата захар, след като изстине, сместа стои като леко зърнеста на езика.

    ОтговорИзтриване
  25. Много симпатична историйка, Лулу :) Накара ме да се смея :) Поздрави, Боряна :)

    ОтговорИзтриване
  26. Лулу, много ми харесаха спомените ти от едно време :). Благодаря ти и за рецептата за течен шоколад. Майка го правеше с пресни жълтъци, което понякога е малко рисковано. Ще изпробвам твоята рецепта. Поздрави и хубави зимни дни!

    ОтговорИзтриване
  27. А така...и аз там учих :)Випуск 86 /така ще е по-трудно да ми сметнат годинките, хи-хи. Предполагам, че съм ти кака, колко ими се дразнех на тези малките...:)

    ОтговорИзтриване
  28. тоя домашен шоколад ме връща много назад,а не съм кой знае колко старича(28г),но имам малко бегли спомени.майка ми го правеше на печката с дърва:)и ставаше невероятен.бутахме се с брат ми кой да оближе тенджерката:)

    ОтговорИзтриване
  29. Дълго се мъчех да си спомня какво слагаше майка ми в този шоколад и какви бяха точните пропорции - беше символ на детството! Сега открих рецепта и със сигурност ще я пробвам, за което искрено благодаря!!!

    ОтговорИзтриване
  30. Едно време много неща ни свързваха! Всички си хапвахме еднакви, домашно приготвени вкусотии,с рецепти, предавани по апокрифен метод. Винаги ми е мило, като усетя подобна близост между нас, порасналите вече деца... Поздрави! !Чудесен блог!

    ОтговорИзтриване
  31. Страхотен пост, както обикновено:)
    Не мога да не издържа обаче и да не си кажа, че едно време, марципан в България нямаше.
    Не знам коя тиква е измислила да нарече "марципан" онези ужасни неща, но е за бой.
    Ето, че години наред продължава да бъде очернян, горкият стар и прекрасен Edel Marzipan...:)
    http://www.food-info.net/images/marzipan-lubeck.jpg

    ОтговорИзтриване
  32. Лулу, и аз отраснах в Центъра и това детство и атмосферата, Тайната градина, трамваите, шоколадът на мама, игрите на стрелички, Бакалията и миризмата на мляко и сирене, карахме кънки като луди по Витошка....Сякаш беше вчера.
    Когато съм в твоя свят, тук в блога, времето спира и е пълно с толкова вълнения. Благодаря за чудесните преживявания!
    Поздрави, Михаела!

    ОтговорИзтриване
  33. Какво да каже освен едно голямо благодаря за спомените... Спомням си, че мама правеше течен шоколад, а по-късно имаше по магазините течен шоколад в тубичка. Спомням си, че когато баба ми и дядо ми ме гледаха, дядо ме водеше на сладкарница на бозичка и пастичка - едно от любимите ми неща в детството :) Сладкарницата винаги беше пълна. Отивахме на пазара на Красно село и дядо винаги срещаше някой съсед, с който да се заговори, а аз след 3 минути отегчение почвах да го дърпам за ръката... Прекрасни спомени от онова време...

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...