Страници

неделя, 30 януари 2011 г.

Понички с баварски крем

Неделна утрин. Мъглива и мразовита. Когато навън е -12, ентусиазмът ти за разходки рязко се изпарява. От чисто биологична гледна точка, когато е толкова студено, организмът ти се опитва да събере, колкото се може повече калории, които да трупне на възможно най- неподходящите места, с тайната мисъл да се хибернира  и да изкара до края на сезона:) Някак от вътре ти идва да се поизлежаваш до 10, после да си направиш чаша топло мляко и да закусиш стабилно с нещо вкусно:) След предложението от миналата седмица, сега идва ред на понички


Кръгли с крем или със сладко, като гевречета  с ароматна лепкава глазура - във всичките си варианти идеално пасват на сезона. Вече давах рецепта за печени понички, но днешните са пържени, калорични и .... ужасно вкусни:)


сряда, 26 януари 2011 г.

Кухненски авангардизъм

Днешната рецепта е на светлинни години от представите за гурме или изтънчена и модерна кухня. Далеч е от всякакви тенденции и все пак има нещо в нея, което ме накара да я публикувам.




Всъщност дори не е рецепта. Приемете го, като форма на забавление:)

Тази авангардна "пластика" си има своята предистория:)

неделя, 23 януари 2011 г.

Мързелива зимна неделна утрин

Обикновено сутрин хората се събуждат, стават, обличат се и т.н. На мен ми се налага да излизам толкова рано, че в някакъв момент на организмът ми му се наложи да еволюира и последователността  леко се промени. Ставам, обличам се, измивам се и т.н. Събуждането следва около  час след това, когато вече съм оставила детето на училище и съм долазила до офиса или фитнеса:) Обикновено закуската се свежда до Активия с нещо си или голяма чаша прясно изцеден фреш от зеленчуци. Неделните утрини са нещо различно. Наложили сме мораториум срещу връхлитането рано сутрин в стаята ни:) Мога да се поизлежавам, да погледам телевизия, а после да направя нещо интересно за закуска. Колекционирам си рецепти, специално за тези случаи. Даже мисля нова рубрика да направя


Закуската в днешната снежна утрин, беше зимна, ароматна и невероятно вкусна- Ябълкови чурос.


петък, 21 януари 2011 г.

Спомени от старите тетрадки: Домашен шоколад


Някога, преди толкова време, живеех в центъра на София:) Тогава това беше прекрасното място - нямаше паркинги, но нямаше и коли. Трамваят минаваше почти през хола и стаята ни, но ние бяхме свикнали:)  Някога играехме на дама на локалното платно на Мария Луиза. Всяка стара кооперация имаше задно дворче - мъничък независим свят с красиви розови храсти, беседка и бръшлян, израсал  по  тухлената стена на съседното здание. Там можеше да влезнеш само, ако минеш през партерния етаж на кооперацията или ако прескочиш зиданата ограда (предпочитано:) Нещо като тайната градина от книжката на Франсис Бърнет. Тези места се обитаваха от деца, които играеха, криеха се, смееха се и случайно тъпчеха в лехите, а някоя загрижена съседка се подаваше на балкона и почваше да им се кара. Някога вместо Тойота, карах колело Балканче и обикалях с тайфата из малките павирани улички на квартала. Любимо занимание  на връщане от училище беше ходенето до близкия шоколадов цех. Ако се покатериш на решетката на прозореца и поседиш достатъчно дълго, вперил  жален и влажен кучешки поглед в поточната линия, някоя лелка се смиляваше и ти подхвърляше шоколадче:) Някога вместо Lindt имаше марципан и домашният шоколад на мама:)



вторник, 18 януари 2011 г.

Барселона: Сисеста, фиеста и дълга следобедна разходка - част 2

Темата продължава да е Барселона (каква изненада:))) Реших да посветя днешната публикация по- скоро на атмосферата, отколкото на историята и фактологията.

 И разбира се пак ще има нещо от испанската кухня. Спрях се на една форма на Empanada de chorizo или по- простичко казано испански пай с наденички


неделя, 16 януари 2011 г.

Барселона: Цветове и форми – част 1



Не бих казала, че големите, космополитни градове са любимите ми дестинации за пътуване. Отиваш веднъж, виждаш го и това е. Има едно място, което за мен е специално изключение. Бих се връщала там отново и отново! Не съм сигурна, че с думи мога да пресъздам атмосферата или че снимките ми са на достатъчно добро ниво, за да се пренесете там дори и за миг. Все пак, ако  не сте били в Барселона, може би поне ще успея да ви заинтригувам достатъчно, за да се замислите за следващата ви екскурзия.   И тъй като това е кулинарен блог, ще опитаме и нещо от тяхната  невероятна кухня.  За тази част съм подготвила класическата паеля. 


 Всъщност приготвях я на няколко пъти, но не си харесах снимките. И така,  публикацията изчакваше по- голямо вдъхновение, защото Барселона наистина заслужава да и се обърне специално внимание! Огромен и невероятно космополитен град, изпълнен с история. Въпреки, че днес населението на града и околностите надхвърля 4.5 милиона души ни най- малко не липсва простор. Ако се качите на високо няма как да не се възхитите на идеалната, абсолютно симетрична мрежа от улици и булеварди. Сградите формират идеални квадрати, като оформят затворени междублокови пространства, а между всеки четири квадрата се намира мъничко площадче със скулптора, градинка или просто кътче за почивка.

                                        Сканирана картичка


събота, 8 януари 2011 г.

Morning after dark

Представете си падането на нощта. Студът постепенно проинква и сковава всичко. Светлината бавно си отива и отстъпва място на мрака. Представете си, че сте там някъде навън и скитете цялата нощ сред замръзнали полета, преспи сняг и ледени реки. Крачка след крачка, метър след метър, всичко е е дно и също - лед и мрак. Най- студено и тъмно става сутирн - точно преди зазоряване. Точно тогава е най- лесно да се предадате, да се откажете и да се оставите на ледената прегръдка на съня.  Точно тогава е най- важно да издържите, защото утрото идва винаги и ще е толкова жалко да го пропуснете!


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...