Страници

четвъртък, 26 май 2011 г.

Галет с ревен и прасковено ивно или кратка биография на един сладкиш и странен зеленчук

Не приемайте днешната публикация като конкретна рецепта, а по скоро като кратко запознанство с две много интересни неща. Това, че по случайност реших да ги съчетая в една рецепта далеч не означава, че не може да развихрите въображението си с всеки един по отделно.


Първото е един много малко използван в България зеленчук - Ревенът. Всъщност в кулинарията се използва много повече за направата на различни десерти.
Второто нещо е моят любимец сред сладкишите - галетът! Ако има нещо, което да обожавам това са десертите с хрупкава маслена коричка. Паят безспорно е един от тях, а галетът е не толкова известния, по- лесен и по- мъничък братовчед.
Компилацията от двете доведе до моята рецепта за Галет с ревен и прасковено вино.


вторник, 24 май 2011 г.

На кафе: Фотографски поглед


Спомняте ли публикацията от преди няколко седмици за ето тази торта?  Беше ми поръчана от една дама, с която преди доста време се запознахме заради общото ни увлечение към фотографията. Диди е майката на рожденичката Мили и днес бих искала да ви запозная с нейното творчество


 Без значение дали  имате сериозни амбиции във фотографията, просто снимате или пък само обичате да гледате красиви снимки, във всички случаи се сблъсквате с фотографските сайтове. Всеки един от тях си има специфичен стил, собствено звучене и определен тип снимки , които се възприемат най- добре от аудиторията.  Фотографиите на Диди  умело балансират  и правят впечатление из между многото други, без значение къде точно ги гледате. Всеки един кадър си има специфичен стил, създаден с  усет към цветовете, композицията и разбира се – имат сюжет, живот и ви разказват история!
Лично на мен винаги ми е много интересно да надникна зад кулисите  на творческите изяви и да разбера точно кой стои зад прекрасните неща които ни радват. В този случай,  ще останете изненадани, защото всъщност Диди е програмист с афинитет към математиката и точните науки. Като повечето жени ежедневието и изглежда като някакъв филм. През деня е като забързан каданс на екшън сцени,  но когато всичко в къщи утихне всъщност се оказва, че главният герой води двойнствен живот и е надарен със супер сили:)
Ще оставя на нея да разкаже повече за двойнствения живот на един компютърен специалист по професия и фотограф и творец по призвание.
На вас горещо препоръчвам да отделите няколко минути и да разгледате света през погледа на Диди на  http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=47058&ORDER=RATING_B

Разбира се, ще има и рецепта, както обикновено, но този път ще бъдат две:)

неделя, 22 май 2011 г.

Една година в снимки

365 дни  в снимки е доста популярен проект, който запали много хора, навсякъде по света. Разновидностите са различни - всеки ден снимаш детето си, всеки ден снимаш себе си, всеки ден снимаш нещо кръгло, нещо в различен цвят или в крайна сметка, просто снимаш нещо:) Повечето хора го започват на 01 Януари. Преди доста време мислех и аз да го осъществя под формата на 365 Kids. За съжаление така и не го завърших. От една страна трудно приемах компромис със снимките и когато дойде зимата и започна да се стъмва рано, нямах възможност да снимам, като се прибера от работа. От друга страна децата не винаги бяха в настроени. И от трета страна, аз не винаги бях в настроение:) Идеята се възроди  съвсем наскоро и то само благодарение на Тони от Творения и вдъхновения  и Дамаянти (Ивелина).  Аз рядко си търся поводи и/или оправдания, когато искам да направя нещо, така че започнах моите 365 на 30 април (можеше поне на 01 Май, за да е по лесно при надписването, ама на)


Този път походих по съвсем различен начин. Първо реших, че идеята на този проект е да запечата интересни моменти, а не да снимам невероятни шедьоври всеки ден.  Второто много важно  правило е аналогично на диетите - ако един ден прегрешиш не означава че трябва да спреш:)

сряда, 18 май 2011 г.

Логистиката на тортите

Не ми се получава много добре. Логистиката имам предвид. И това най- вече, когато ми се налага да правя торти. Това е една от основните причини да не приемам много поръчки и да се забавлявам с фондан само и ако изобщо имам време.  Преди известно време публично обещах, че ще правя една торта, след което ми се наложи да пътувам, върнах се късно вечерта и откарах цяла нощ в правене на захарни фигурки. Имаше една друга, която правих за колежка, но тогава детето се разболя и аз превключих пак на нощен тортен режим. В общи линии имам доста вълнуващи нощни изживявания ... с торти.. Всеки път се заричам, че няма да го правя, но очевидно съм доста късопаметна, защото след има няма месец и пак ми прищраква нещо. Както и да е. Преди няколко седмици ми се обади една позната с молба да направя нещо за рождения ден на нейното момиченце. Много уважавам въпросната дама и мисля съвсем скоро да отделя цяла статия за нея. Подозирам, че това беше основната причина да приема. Изчислих го добре, установих, че няма никакви празници около денят за торта (и за това имам да разказвам) и взех че се съгласих. Един съвсем слабичък гласец дрезгаво се опита да ми нашепне отвътре, че този филм вече сме го гледали. Миличкият доста е попрегракнал от непрекъснато повтаряне на "не прави това", "само не пак" и "аре стига вече де!!!" та може би затова не го чух:) А може би просто желанието да се подвизавам отново с торта е по- силно от инстинкта ми за самосъхранение:)


Оказа се прав, но когато го разбрах, вече беше много късно:)


събота, 14 май 2011 г.

Време за раздяла

Всяка история има начало и край. Тази вече приключва. Няма да ви разказвам за края, защото всеки завършек е ново начало. Ще ви я разкажа цялата, защото все пак Той го заслужава. Макар, че продължи почти 5 години, няма да говоря много. Просто ще ви  покажа.


понеделник, 9 май 2011 г.

На кафе: Красотата на простичките неща

Винаги съм си мислила, че езиците не ми се отдават особено. Научавам думи, мога да чета, мога да пиша, но проговарянето е бавен и изключително мъчителен процес. Най- големият ми ужас е, че не мога да се изразявам със същата лекота, както го правя на български. Ходих на курсове и частни уроци, но просто не успявах да преодолея това несъответствие. Ооо, да много хора се опитваха да ми втълпят философията на "'keep it short and simple" но аз просто не можех да го приложа. Подозирам, че някъде тогава започнах да изпитвам истинско възхищение от хората, които успяват да се изразяват и да убеждават с възможно най- малко средства. Издигнах в култ изчистения и минималистичен стил и тези, които умеят да пресъздават света по този начин.

 
 Снимки: Тони


След всичко казано, може би няма да ви се стори странно, че храня особена симпатия към днешния ми гост. Никога не съм я виждала, никога не съм говорила с нея лично, но имам чувството, че я познавам толкова отдавна. И може би е точно така, защото имаме толкова много общи неща. Първата ми виртуална среща с нея беше по повод на литературата.  Тя пишеше във форумите своите впечатления от прочетените книги, а аз използвах тези напътствия всеки път, когато се чудех какво да чета.  Никога не ме подведе, макар и да не съм и го казвала:) По късно се натъкнах на нейното творчество по отношение на скрапбукинга и картичките. Минимализмът и нестандартното и виждане  са просто пленителни. Винаги съм искала да имам време да се занимавам с това и ако някога успея да се организирам, то със сигурност често ще надничам при нея за вдъхновение! Предполагам, повечето вече се досещат, че днес на гости ми е Тони от Творения и вдъхновения.
Този път реших да променя малко формата на рубриката и вместо Тони да приготви любима рецепта, приготвих я аз, по нейни указания.  Тя може би знае, че нямам нищо по- любимо от ябълки и карамел, защото този сладкиш зае челното място сред любимите ми десерти.


Нямам идея какво е оригиналното му име но в моята тетрадки фигурира под заглавието Невероятният карамелен сладкиш на Тони:)

Задължително посетете нейният блог и гарантирано ще намерите своето вдъхновение, без значение дали правите картички или просто търсите стимул в живота http://toni-inspiration.blogspot.com/

четвъртък, 5 май 2011 г.

Гергьовден в аванс

И пак е пролет, и пак идват празници, и пак по традиция  приготвяме агнешко за Гергьовден. Аз традиционно ще го пропусна , защото мисля съвсем тенденциозно да направя традиция отсъствието ни от София по такива събития. Току виж, моите дечурлига схванали разликата между различния селскостопански добитък, а не  да крещят въодушевено срещу стадото овце "Козички, козички", а народа да им се радва "Софиянчета, софиянчета":)



Бягството ми от града, далеч не означава, че съм спасена от тежка форма на преяждане. Всеки път се заричам, че ще го карам само на  трева и зарзават и никога не ми се получава както трябва. Ще ми бъде спестено единствено суетенето в кухнята, но аз съм си подготвила урока предварително и вече си написах домашното.   Доста семпло и простичко, но все пак е тематично. За сметка на това мисля да наблегна на количествените показатели и съвсем схематично ще скицирам две рецепти за агнешко.



вторник, 3 май 2011 г.

В BTV новините

... ще има репортаж за food блогърите и кратко интервю с мен:)
Правя малко промяна на поста, който гласеше,  че репортажът ще е днес, но ми се обадиха в последния момент, така че заповядайте отново на 08/05 т.е в неделя:)


Трябваше да приготвя нещо много бързо, което нямах време да обмисля. Почуствах се малко като в Lord of the Chefs, само дето никой после не ме оценяваше:)
Спрях се на хапки с пастет от риба тон. Преди два месеца ги бях правила за едно парти и снимките отлежават, изчаквайки да им дойде време за публикуване. Сега нямах време да повторя варианта с крекерите, но обещавам тук да публикувам пълната рецепта.

неделя, 1 май 2011 г.

Домашна паста и нови придобивки

Преди около две седмици публикувах една статия за моите впечатления от Албания, в която обещах и съответните албански рецепти. Ако сте я чели, може би си спомняте, че албанците имат невероятна кухня, като съвременните версии много силно се доближават до тази на съседна Италия.  Едно от нещата, които ми направиха много силно впечатление е, че там почти не се ползваше готова паста. Аз също предпочетох да направя талиателите сама, още повече, че съвсем от скоро станах горд собственик на машина за паста:)


 Удоволствието да си замесиш сам тестото и да се насладиш на неповторимия вкус на домашни "макарони" е просто неповторимо. Да не говорим, че може да експериментирате с различни видове брашна, което прави ястието освен вкусно и здравословно. В конкретния случай в мерника ми попадна брашното от спелта, което се намира в порядъчни количества из моите шкафове и доведе до рецептата за Пресни талиатели със скариди и цукини в бяло вино.



ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...