Страници

понеделник, 27 февруари 2012 г.

Happy Birthday to me:)

Още един рожден ден. Извинявам се за повтарящите се теми, но все пак това е моят рожден ден:)  Макар, че миналата година се зарекох да започна да го празнувам по- рядко, календарът очевидно не е на същото мнение и отброи още 365 дни. На 21 направих точно 35 години.
Казват, че жените си криели годините.Може би, но само ако имаш усещането, че е минало много време, а не си направил достатъчно. Аз не се притеснявам от моите. Смятам, че за тези  години съм направила достатъчно много неща за да мога да се чувствам "само на 35".
Казват, че е лошо да си роден в понеделник, защото постигаш всичко по трудния начин и с много работа. Предполагам, но мен не ме притеснява. Всъщност щях да съм по- разочарована, ако съм родена в неделя и твърдението, че тези хора цял живот нищо не правят, се окаже вярно:)
Казват, че Рибите са много мълчаливи и лесно се предават. Аз не вярвам в зодии и очевидно това е причината те да не вярват в мен:) Колкото и невероятно да им се струва на повечето хора, с "мълчалива" мога някак си да се примиря, но преди да сте ми се изсмели в лицето, ще уточня, че става въпрос  само за определени много специфични обстоятелства, Виж за "лесно се предава" мога и аз да се посмея от сърце. Тези, които имат злощастието да ме познават достатъчно добре, обикновено получават силно сърцебиене и микроинфаркт в момента, в който чуят репликата  "Еее, ама не може да не може".
Казват, че Змиите, според китайският хороскоп, са ревниви. Изглежда тези неща не важат по нашите географски ширини, защото чувството на ревност ми е оперирано още при раждането:) За съжаление медицината не е била толкова напреднала тогава и с него са отстранени и някои други важни фактора, като пресметливост, спокойствие, разбиране от намеци и умерена форма на егоизъм . Наложи ми се да си ги култивирам с времето, ама не е същото, като да си ти природна даденост.




сряда, 15 февруари 2012 г.

...

Днес Нещото,  по- известно като something... направи две години. Да не повярва човек! Не знам как ви изглежда на вас от страни, но на мен наистина не ми се вярваше да изкара чак толкова дълго.
 Сега може би трябва да кажа, че започна уж на шега, но всъщност не е точно така. Вече писах за това миналата година и няма да се повтарям. Не мисля да правя и ретроспекция на двете години. На който му е интересно може да кликне на бутончетата в менюто горе - Каталог на рецептите и Каталог на рецептите II:) Не страдам от прекалена форма на нарцисизъм и самовлюбчивост и не живея с мисълта, че блогът е нещо повече от поредния интернет сайт. Все пак това е моето "лично" пространство и по един или друг начин стана част от моя живот. И може би точно за това ми се иска да благодаря на онези, които наминавате и ми правите компания. Пиете си кафето/ чая с мен, коментирате, само четете, усмихвате се или просто се чудите как в Интернет може да има толкова ненормални хора:) Благодаря на всеки един от тези половин милион (според blogger) посетители, които съзнателно или не се озовахте на страницата! Понякога да си блогър може да бъде много забавно и същевременно доста изнервящо. Реших да споделя с вас именно тези аспекти на писането в публичното пространство.

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Нещо като нищо

За първи път от две години се замислих  дали искам да продължавам да водя блога.През последните две седмици през главата ми минаха толкова много неща, че в един момент всичко ми дойде в повече. Даже блога, та ако щете даже и фотографията. За да го илюстровам нагледно, ще спомена, че ходих до морето, но апарата така и не го взех. Всичко започва с това, че ти се иска да спреш поне за малко, а няма как. Светът не спира да се върти, защото ти се е завил свят - или продължаваш или се връщаш. Върхът изглежда толкова примамливо близко, че си казваш, айде бе - к`во толкова. Остана още малко и после ще почиваме. И когато стигнеш, просто се оказва, че си на хълм, от където се открива просто чудесна гледка към огромната планина надвиснала отгоре:) Айде пак нагоре, ама вече не толкова бодро, ентусиазирано и уверено. След всички събития, новини и емоции от всякакъв характер, започнах да се чувствам като сърфист на гребена на бургаска вълна - от онези 10 метровите, които връхлетяха южното ни черноморие тези дни. На фона на всичко това където и да погледна и каквото и да отворя ме гледат сърчица във всички нюанси на розовата, лилавата и червената гама. Леят се сладникави словоизлияния за любовта и има ли тя почва у нас, усмихват ми се всякакви варианти на кексчета червено кадифе и романтично ми намигат торти във формата на сърце или просто в с червена глазура . Май само аз не го разбирам този празник. Дето се вика, може да не съм права, но кюфтетата без лук не ги одобрявам:) Не ме разбирайте погрешно, убедена съм че съществува такова чувство. От личен опит го казвам:) Предполагам, че мога да оглавя своеобразна класация по влюбчивост, привързаност и постоянство, но това е нещо твърде лично. Не бих го афиширала, да не говорим, че не бих го комерсиализирала. Блясъкът в очите, неповторимият кравешки поглед и желанието да живееш заради някой не са за един ден в годината. Даже и думи не са необходима, да не говорим за празник. Не ми се обиждайте, нищо лично, ако сте от тези, които го уважават. Просто въпрос на гледна точка. Та в този ред на мисли, надявам се да не се сърдите, но от мен няма да видите нищо за Св. Валентин.Ако е някакво успокоение, днешната рецепта е в червено - лилав цвят.


Салата от мариновано цвекло с кедрови ядки и круши, пълнени с мус от сирена - страшна романтика. Всъщност може и да бъде, ако е подходящо консумирана с чаша добро вино и най- вече ако по време на консумацията и сте в подходяща компания  и съзнателно или не,  сте вкарали в действие кравешкия поглед:)



сряда, 1 февруари 2012 г.

Идеи за неделни закуски: немска палачинка

Ако има нещо хубаво в студеното време, то това е оправданието, което си намирам, за да не си подам носа от вкъщи.Правилото разбира се важи само през почивните дни и този уикенд много добре го оттренирах:) Ще се направя, че нямаше друга причина, освен всеотдайното ми желани да докажа закона на Нютон,че всяко тяло се стреми да запази състояние на покой. Най- хубавото на тези прекрасни дни са закуските. Или по- точно, онова което би трябвало да мине за закуска, ако не се случваше в 11:00 -11:30:) И без това децата ми са злояди. В крайна сметка, ако са били гладни, да са си казали:) Не са малки вече! Трябва да призная, че имам разни периоди, в които искам да приготвя нещо интересно, много сложно, времеемко и разбира се ужасно изнервящо. Този уикенд не беше от тези и изборът ми се спря на палачинка. Единственото число не е грешка, а приготвянето на въпросното нещо няма нищо общо с почетния караул до котлона. Не е хич фотогенична, но под грозноватата и външност се крие очарованието на лесното приготвяне.


Предлагам ви една идея за много лесна, бърза и вкусна закуска. Думата калорична се направете, че не я чувате:)


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...