Страници

неделя, 23 септември 2012 г.

Летни спомени от Ситония и хрупкави тиквички по гръцки

Живеех с илюзията, че сега когато лятото свърши и вече не пътуваме насам - натам, ще имам малко повече време за себе си.  Живеех и с илюзията, че в работата няма да е много натоварено. Мечтите са хубаво нещо, но е като да дърпаш дявола за опашката. След като илюзиите ми бяха сринати със земята, сега просто се надявам, че в следващата година изобщо ще намеря някакво време за блога, фотография и кулинария, различна от принцеси с кашкавал. И може би не става въпрос толкова за време, колкото за енергия и ентусиазъм.   Пък може и нещата да не тръгнат точно така както се надявам и всъщност изведнъж да се окажа със страшно много свободно време за снимки:) Времето ще покаже. Може пък да успея да изненадам дори и себе си и да открия, че мога да нося и три дини под една мишница. Във всички случаи ще бъдат много интересни времена. Ако изчезна за по- дълго, проверявайте ме от време на време дали още мърдам:)
Всъщност идеята ми за днешната публикация е с гръцка насоченост, а не толкова да мрънкам с недомлъвки за последните промени около мен.



Рецептата е за хрупкави тиквички по гръцки и този метод на приготвяне ми стане много любим, макар и изобщо да не съм почитател на пържената храна.




вторник, 18 септември 2012 г.

Училищен живот

Когато направих блога си обещах да не засягам злободневни теми. Сега, повече от когато и да било ми се иска да наруша това правило. Темата за образованите ни ми е много близка и болезнена. Няма да го направя.


Но пък имам първокласничка и осмокласничка и ми се иска да отдам дължимото на този ден:)

сряда, 12 септември 2012 г.

Въздушен контрол

С риск да стана досадна ще споделя още една публикация свързана с рожден ден. При нас септември е един изключително натоварен месец. След празника на Мартина, дойде ред и на близнаците. Момчетата се родиха точно преди две години и заради паметната дата 11 септември, с много любов и доза черен хумор ги нарекохме талибанчетата... Идеята не беше моя, но от тогава все се опитвам да пробутам дизайн на торта с два самолета и две кули. Бруталното чувство за хумор очевидно е форма на генетично отклонение, защото брат ми радушно приема предложението. Все още не съм изпълнила хрумването си и се надявам да не изтрещя чак толкова, че да го направя. За сега се ограничавам само с въздушната тематика. Балони, някой друг самолет и това е. Понеже дечурлигата са два броя, тази година и тортите са две.


Много на бързо представям собствениците и съответните торти.

понеделник, 10 септември 2012 г.

Част втора: за феите и чадърите

Когато си на седем, животът е много просто нещо. Мама, тате, добрата принцеса, лошият вълк  и стига толкова. Когато си на седем обикновено знаеш какво точно искаш. Не е кой знае колко много.  В нашия случай пеперуди,  феи, светещи балони за рождения ден, бонбони и мляко с ягодова сламка. Все неща от първа необходимост. По възможност всичко в розово. Аз имам алергия към този цвят. Развих я след много тежко пренасищане на организма по време на израстването на първото дете. Сега се опитвам да се съвзема от шока и се старая да приемам този цвят в минимални дози. Рождените дни обикновено правят изключение, но предпочетох да наблегна на феите, фенерите, чадърите сапунените мехури и  домашната лимонада. И снимките. Дано имате бърз интернет и доза търпение, защото са много.

събота, 8 септември 2012 г.

Част първа: На седмото небе

Ето че и този ден дойде и отмина. Тя го чакаше с огромно нетърпение. Аз също. Вече е на 7 и е на седмото небе. Щастлива е че вече е голяма, че ще бъде ученичка, че всички бяхме заедно. Всъщност тя винаги е щастлива и винаги лети в облаците.  Затова избрах да направя и такава торта.


Мисля, че много си я хареса. Особено след като я разрязахме. Все пак тя е момиченце, а както всички майки на малки дами знаят, на тази възраст розовото действа като магнит и е достатъчна и единствена предпоставка, нещо да бъде харесано:)



понеделник, 3 септември 2012 г.

Как да си бядисаме стъклени бурканчета

Обичам синия цвят. Напомня за море, за спокойствие, за лято. Лятото почти свърши. Синьото е винаги на мода.


Преди време в един блог попаднах на обяснение как да си боядисаме бурканчета и бутилки. Влюбих се в идеята.  Бях толкова решена да я осъществя, че на косъм се отървах от покупката на Mode Podge.  Това е вид лепило и според авторката на статията, при смесването му със сладкарска боя, може да получите желаното тониране на стъклото.

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...