Страници

неделя, 28 юли 2013 г.

Защото НЕ сме различни



 Аз и ти много си приличаме. Ти може би живееш в някое малко градче, аз живея в София, ти може би не си завършил и средно образование, аз съм висшист, ти може би работиш в някой цех, аз ръководя компания, ти може и да си мюсюлманин, аз съм християнка, ти може би си на 18 или пък на 60, аз съм на 36. Странно, но пак сме еднакви. Ти ставаш рано сутрин и отиваш на работа. Аз също. Ти се прибираш смазан вечерта. Моята работа може би е различна, но след 10-14 часа в офиса, аз също съм като пребито куче и не мога да си видя децата. Ти не можеш да заспиш, защото се притесняваш, че утре можеш да сгрешиш и да останеш без работа. Аз седя будна нощно време, защото се притеснявам, че утре мога да сгреша и тогава 30 души ще останат без работа. Ти се притесняваш, че работодателят ти утре може да фалира, аз че утре компанията може да реши, че българският пазар е много малко и да се изтегли. Ти правиш всичко това за децата си, аз също. Ти искаш качествено образование за тях, аз също. Ти искаш смислено здравеопазване, аз също. Ти си честен до глупост, аз също. Ти искаш да виждаш перспектива, аз също. Ти имаш някаква идеология, аз също. Без значение дали ти си привърженик на социалистическата идея, а аз на дясното, ние пак ще сме еднакви, защото ценностната ни система е много сходна. Искаме честни правила и добър стандарт за България. Различията ни са само в пътя по който искаме да минем, но това не е толкова важно, защото ако всичко е наред, крайната цел е една и който и път да изберем, пак ще стигнем до нея. Целите, обаче, се оказват различни. Не моите или твоите. Целите на почти всички управляващи за последните 69 години. Преследването на лични интереси не просто удължава пътя, а на практика сменя посоката. Тук вече не става въпрос за ляво или дясно, а за кражби, корупция, олигархия и лични интереси. Същите тези интереси, които определиха, че след 40 години трудов стаж като учител, баща ми трябва да взима 350 лв пенсия. Същите тези, които принуждават една достойна майка на три деца, да потъпче гордостта си и през сълзи да търси помощ. Чувствам се безпомощна до пълно отчаяние, че не мога да променя това. Чувствам се безсилна до пълно обсебване, че те продължават да крадат и да ни лъжат, а аз не мога да ги спра. Правя единственото, което ми е позволено - всяка вечер излизам на жълтите павете, поне да видят че ни има и не сме съгласни с това, което се случва. И безсилието и отчаяните все повече ме обземат. Ставам сутрин, слагам си слушалките и тичам. Тичам до пълно изтощение, докато не ми причернее от болка в мускулите, сърцебиене и учестено дишане. Тичам, защото не мога да преодолея яда и безсилието си, защото вечерта, когато съм там, на жълтите павета, точно тази сива страна, която има всеки, има вероятност надделее и да се окаже с камък в ръката.
 
Не, приятелю, ние не сме различни! Също като теб, аз не искам да повярвам, че нямаме бъдеще. Не искам да повярвам, че децата ни ще плащат заеми, защото някакви хора са взели комисионни и ще ни заробят с безсмислени проекти. Не искам циганите да живеят в гета и да крадат, защото на някой му трябва евтин за купуване електорат и му е удобно да ги държи бедни, гладни и необразовани. Те са хора, също като мен и теб и заслужават своето бъдеще.  Ние с теб не сме врагове и никога няма да бъдем. Не се подавай на разделението, което ни насаждат, защото нямаме сметка от това. Всичко управляващи разчитат на това с теб да се мразим, защото докато с теб си крещим и разменяме обиди по форумите и на улицата, те се крият зад твоя или моя гръб и продължават да ни лъжат и манипулират. Не другарю, ти не си червен боклук и нашите родители не са червени пенсии, както и аз не съм лумпена, наркоманка и платена. Ние сме същите тези хора, които учиха заедно, бяхме заедно на море или пък сме пили бира някъде. Ти си същия този, който ми помагаше да си избутам колата от снега миналата зима, а аз съм тази, която те пусна да минеш отпред на опашката, защото много бързаше. Ти може би си този, който копае обходна галерия в мина Ораново, за да спаси два човешки живота, без да го интересува, дали тези хора поддържат друга партия. А аз съм същата онази, която преведе пари за лечението на болно дете, без да се замисли и за секунда, че ако майка му е от друга партия, няма да го направя. Не ти желая нищо лошо, но ако все пак някога имаш нужда от помощ, знай, че аз съм зад теб. Съжалявам, че моя протест ти причинява неудобства вечер, когато се прибираш от работа, но просто не знам по какъв друг начин да ги накараме да ни чуят. Недей да ми казваш, че не мога нищо да променя. Аз съм реалист. Знам, че като не са тези ще са онези - дето се вика, пак същите. И пак вярвам, че променям нещо, като излезем на улицата. Когато всички прожектори светят в тях и около тях, става много трудно да се скриеш в сенките и да мишкуваш. Не ме интересува дали ще са те на власт, стига да започнат да правят нещо за мен и теб, а не само за тях. Писна ми от популизъм и подхвърляне на огризки. Аз не мога да омаловажа твоя глас и да ги отрека, просто защото не изповядват моите идея. Ако искрено вярваш и подкрепяш, това което се случва, аз съм ОК. Сега обаче е много важно ти да направиш равносметка - това ли е което си искал и което наистина искаш. Недей да ми го казваш на мен, запази отговора за себе си, защото само така можеш да бъдеш честен. Не те карам да излезеш с мен на улицата. Просто приеми, че всеки има нужда да се бори за нещо. Аз се боря срещу това някой да ни ограбва ежедневно, както финансово, така и морално. Боря се срещу това аз и ти да сме разделени, защото на някой му е много удобно. Защото нашите различия са толкова малко, а това което ни обединява и ни прави еднакви е толкова много.



сряда, 24 юли 2013 г.

Блиц

Странно лято. Свежо. И времето и хората, които срещам. Ваканцията беше неприлично кратка. Забежките извън града твърде малко. Обаче имам  миниатюрна градина на терасата. Босилекът не върви много добре, но пък ягодите се скъсват да цъфтят. Днес обрах първата реколта - 9 броя. Абе небрежно ми е. Дори не ми се пише. Традиционно, по това време на годината гледам да не се задържам в кухнята. Някоя друга салата, нещо за пиене и стига толкова. Днес сме на смути. От диня. Пробвайте:)


понеделник, 15 юли 2013 г.

Летни вечери

През септември миналата година с мен се свърза една много приятна дама, с молба да съдействам за снимките на Red Canape. Ресторантът ми е особено любим и е част от хотел Graffit във Варна, в който отсядам всеки път, когато ходя до офиса ни там. Предизвикателството беше много голямо, но съвсем първосигнално приех поканата. Точно тогава дойде лятната отпуска, а веднага след това промените в работата, които генерираха огромен стрес, несигурност, нощни кошмари и недоспиване.  Проектът изостана на заден план, както и всичко останало, което не беше асоциирано с работата. Огромни благодарности на семейството ми, които също пострадаха и до известна степен бяха  отъждествени с графата "фонов шум". Ще трябва да се реванширам! Зимата, от която нямам почти никакви спомени, бавно отмина. Лека - полека дойде пролетта и успоредно с това нещата започнаха да се стабилизират. В края на май отново се свързаха с мен от същата група, но този път за брата на Red Canape - Rappongi beach. По стечение на обстоятелствата имах и път натам. Концепцията изобщо не ми беше ясна. Начинът на изпълнение - още повече. Екипът се оказа страхотен. Пламен Стамов е един изключителен човек и готвач с много хъс и идеи. След 10 минути на фрапе в жегата, вече знаехме как и какво да направим. Концепцията на заведението е проста и ясна - купон на плажа  с хубава храна. Няма нищо по- елементарно от това да я следваш. С купон на плажа...  Привечер... С огън... Абе мечта в мой стил! Честно - беше много повече купон, от колкото работа. Просто трябваше да снимам, което като цяло така и така ми е забавно. Бутилките виното, отворено под претекст, че ни трябват запотени чаши за допълване на кадрите внесе своя щрих в атмосферата. Преядох с обилно количество страхотна морска храна, пуших наргиле, седяхме, готвихме и говорехме около огъня... Мисля, че си тръгнах от снимки към 1 през нощта, с усещането че е твърде рано:) И беше наистина страхотно!
Това са част от снимките


вторник, 9 юли 2013 г.

Mission completed (almost)

Очевадно е че напоследък не публикувам. Няма да обяснявам, че е заради липсата на време. Това е само оправдание. Да речем, че разполагам с ограничен капацитет и през последните няколко месеца го бях насочила другаде. Не, няма да почна да ви описвам, колко е било натоварено в работата (винаги е) и к`ъв зор се генерира, когато от редови служител се събудиш с име вписано в търговския регистър (то и вписването си е цяло приключение). Вече свикнах. По- интересната част е в страничните занимания. Поне на мен ми беше много интересно. Добре де, беше ми поне в началото. Т.е беше ми интересна частта между "ехааааа, знаеш ли сега как можем да си го направим" и "хайде вече да пазаруваме". Последващата фаза с прах, стърготини и стъргане на капки латекс и лепило от пода не беше толкова забавна. Първото посещение до Икеа също ми хареса много. Следващите 6789 започнаха да ми доскучават. Загубих интерес и към електронните фишове за превишена скорост от камерата на околовръстното на път за въпросната Икеа. Егати, как пък не я научих за толкова време! Както и да е -вече почти приключихме и от няколко седмици с гордост можем да наречем свой дом, апартаментът, който купихме преди няколко месеца. Надявам се, че ще ми простите липсата на мелодраматизъм, където със сълзлив розовеникав патос ви обяснявам за разликата между къща и дом и там разни работи за любовта, съвместността и заедността. Просто не ми е за първи път и вече започна да ми писва (честно, ако ми се наложи да се преместя в още едно жилище, ще ме дисквалифицират от групата на аматьорите:(  И така - по същество. 


Идеята ни беше да стане сравнително бързо и без много усилия. Нужно ли е да казвам, че не се получи точно така. Поне не толкова бързо и не толкова лесно, колкото ни се искаше. Много неща запазихме от старите собственици и още толкова си мислехме, че ще запазим, но махнахме. Предварително искам да обявя, че очевадно не ставам за интериорен фотограф. Липсата на подходящ обектив също много допринесе за некадърността (или поне служи за подходящо оправдание):) Снимките before са дело на брокерката.

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...