Страници

сряда, 25 декември 2013 г.

:)


Тази година съм слушала. Само не знам кого:)


вторник, 24 декември 2013 г.

1: Денят преди Коледа / содена питка и поничкови мъфини

Денят тръгна добре, но вече леко започнах да се изнервям:) Винаги е така, когато децата са в еуфория. Изпадат в лигав транс, а конкретно днес беше съчетан и с интерпретации на коледни песнички. Цял ден. Действието се развива на фона на тиква, орехи, коледни картички, опаковане на подаръци, абе кеф:) 


понеделник, 23 декември 2013 г.

2: Коледен венец

 Този проект е почти към края си и подозирам, че на вас ви писна от моите публикации също толкова, колкото и на мен. Признавам си, ангажиментът покрай снимките, рецептите и идеите се оказаха доста по- голям, от колкото предполагах.  Надявам се по някакъв начин да съм допринесла за вашия коледен дух. Аз на моменти го губех. Натоварването в края на годината и многото непредвидените ситуации винаги оказват влияние. Мислех да пропусна съботния работен ден, но не ми се получи. За сметка на това, вече щастливо се мотая из къщи с апарат, лаптоп или книжка и се радвам на усещането за заедност.  Децата, камината, елхата, греяното вино, задушеното свинско във винен сос. Банална и толкова приятна класика. 


 Мисля, че мога да си позволя малко разточителство на време, а и имам усещането, че съм си го заслужила. Днес дори се класирах за половин ден ски. Дано следващото качване да не е догодина по това време:) След кратка следобедна дрямка, реших, че все пак е време да си завърша проекта, и е крайно време да си сложим коледен венец на вратата. Не харесвам купените, а този отне не повече от 15 мин.


неделя, 22 декември 2013 г.

3: Свинско филе в хрупкава маслена кора

Вече и с елха. Истинска, жива, в саксия:) Така и не приех изкуствените. Харесвам миризмата на смола и дърво. Има си своите недостатъци, разбира се. Не можеш да я купиш много по- рано и не може да остане много след това. След 10 дни на топло, борчето започва да се събужда и вероятността да измръзне, когато го засадите навън е голяма. 


Днес пробвах и една рецепта за основното ястие. На вкус го докарах.

събота, 21 декември 2013 г.

4: Домашно маринована сьомга със сос от хрян

Летище София днес. Пълен хаос. Някакво претъпкано и щастливо място. В залата за заминаващи цареше суетнята на хора летящи към по- топли места или към повече сняг. При пристигащите, тълпи посрещачи подскачаха и се бутаха в търсене на "своите" хора. Леко стреснати, пристигащите пътници жонглираха с по два куфара и няколко торбички с подаръци "last minute" от duty-то. Семейства се събираха, радваха и прегръщаха. Плачеха само малките дечица, които не разбираха какви са тези възрастни, полунепознати хора, изскочили от тълпата и имащи желание да ги прегръщат и целуват през сълзи. Имам някакво странно усещане, че не искам да съм там в първите дни на януари, когато човекопотокът и настроенията ще са в обратната посока.
Това ще бъде друг път. Сега трябва да върнем филма към кадрите от настоящето. Празниците те първа предстоят. Елхата вече е украсена, сладките са направени, английският коледен кейк и щолена "зреят" почти от месец, скрити на места, където не би ви хрумнало да си закопаете и семейните ценности. Може би  вече е време да помислите и за нещо различно от сладкиши. Съмнявам се да да изкарате Коледа само на бисквити и бонбони. Тествах едно предястие, което искам да споделя. Трябват му 48 за да отлежи и мисля, че сега е точното време да го планирате. Стига да обичате риба. 


петък, 20 декември 2013 г.

5:На другия ден


Сърдечни благодарности на Ади и персонала на ADI'S COOK & BOOK, с които доста се посмяхме, докато готвихме заедно. Страхотно място със страхотна атмосфера. Направиха официалната част на вечерта наистина уникална.
Хората нямаха нищо общо с последващите събития. Кратко обобщение. Може да бъде и дълго, но нямам сили:

четвъртък, 19 декември 2013 г.

6: За началото

Края на година винаги е пълен със събития. Днес е нашето коледно парти. Ще ме извините за краткия пост. Няма нито рецепта, нито идея. Само усещане от тази сутрин.




Мразовита, слънчева, изпълнена с мирис на пушек и типичната сутрешна лека мъгла.  

сряда, 18 декември 2013 г.

7: To do

Вечерно време, след като целият екшън е приключил и настъпи тишина, се примъквам в леглото с таблета. Разглеждам, чета, пиша и обикалям из нета. Има много приятни места, които посещавам редовно и не чак толкова редовно. В по- голямата си част за храна, интериор, декор и направи си сам. Действа ми разтоварващо, вдъхновяващо или както искате там наречете състоянието, при което изтриваш от мозъка си неприятния привкус насъбрал се от злободневието и  запълваш освободеното пространство с нещо далеч по- красиво. Колекционирам си такива "хапчета" срещу стрес. Старателно събирани линкове със сайтове и блогове, идеи, съхранени в папки на компютъра или просто отбелязани в Pinterest за дните, когато съм настроение и аз да направя нещо. Сега мога да ви зарина с всякакви снимки, които да помогнат и на вашето коледно вдъхновение, но това, което повече ми се иска да направя и да ви покажа са  тези, които харесах от българските сайтове.

 

Когато светът около теб с години е граден с вкус е някак по- лесно да развиеш чувство на естетика или отношение към храната. Това е нещо, което  се възпитава и лично за мен е постижение, ако успяваш в среда запълнена с панелки, маргарин, анцузи, силикон, малка ракия и шопска салата с двойка кебапчета. Радвам  се искрено на лавинообразно растящия брой хора, които не просто водят блогове, защото е модерно, а ежедневно опитват нови неща, креативни са, мислят нестандартно, имат личен почерк и успяват да поднесат всичко това по красив и интересен начин. И светът постепенно се променя. Първоначално го забелязвах основно във виртуалното пространство, но все по- често го виждам и в реалния свят.  На гости при приятели с невероятно подредена маса и жилище, обзаведено с идея, вкус и креативно преобразяване на старите мебели. Виждам го в новоотвореното заведение. Без много средства, без изхвърляне в интериора, но леко, лежерно, уютно и с вкусна, истинска храна. Магазинчето зад ъгъла с ръчно направени подаръци, малката галерия с прекрасни бижута и ръчен сервиз от порцелан. Днес се редих 10 минути на опашка, за да си взема супа за обяд. Навън, на -5 градуса, защото вътре в миниатюрното заведение нямаше място за толкова хора. Не се издразних, не си тръгнах. Радвах им се. В помещение не по- голямо от баня, пекат хлебчета, правят вкусни сандвичи и невероятни салати, предлагат лимонада, топла домашна баница, качамак, печени плодове... Всеки ден е различно и всеки ден отивайки там, виждам по нещо ново. Наблюдавам ги от както отвориха. Виждам как всеки ден, освен асортимента им се увеличават и хората, защото това което предлагат не е просто вкусен и качествен обяд, а отношение . И понякога наистина вярвам, че има много неща, които зависят от самите нас. Понякога даже вярвам и в чудеса. Не само по Коледа:)
Ето ви моята колекция от рецепти и настроение. Не е изчерпателно и не правя листа на любимите български блогове. Те са много, много, много, много повече.


ВСИЧКИ СНИМКИ СА НА АВТОРИТЕ НА СЪОТВЕТНИТЕ БЛОГОВЕ.

вторник, 17 декември 2013 г.

8: Зимен град


Не става въпрос за София. Амстердам е на прицел. Много любим град. Решила съм да ходя да живя там, като напусна България:) Климатът е малко неприятен, но пък зимно време е красив.


понеделник, 16 декември 2013 г.

9: Отчаяната изповед на един фуудблогър пред Коледа и някакви бисквити по между другото. Пак...

Такаааааа... Сега, ако другата година пак се появя с някой  пост, изпълнен с патос и ентусиазирано почна да ви обяснявам, как поставям началото на проекта "30 дни преди Коледа 2014", моля моментално някой да ме гръмне от упор! За по- сигурно с два - три куршума, че съм много издръжлива. Като цяло, колкото и да обичам Коледа, идва прекрасният момент, в който всичко се изпълва с еленчета и кичозни пластмасови топки. От блещукането на коледните лампички придобивам усещането за скорошен епилептичен припадък, а излизането от паркинга на МОЛ-а ми коства има-няма 20 мин. И не ми обяснявайте, че по- добре да не ходя в търговските центрове по това време. Офисът ми е там!  А най- хубавото те първа предстои:) Освен това програмата драматично се сгъстява, изпълвайки се с многообразие от коктейли, партита, благотворителни вечери, връчване на награди за нещо си на годината и изобщо всякакви неща предполагащи малка черна рокля, минимум 4 часа кибичене прав до маса "щъркел" в супер неудобни ботуши/обувки с безбожно високи токове тип игла. Усещането, като се прибереш вкъщи и свалиш всичко това от себе си е равностойно на  отхлабване на  хватката на менгеме, с което са ти били защипали пръстите. Облекчението от това, че не са те спипали да караш на чаша и половина вино, също не е хич за пренебрегване (ооооо срааааам и деградация). И вместо да се размажа блажено с книжка пред камината, оплаквайки се от болки в краката и в главата, аз  забързано сглобявам прожектор и започвам да снимам сладките, които ревностно браня от изяждане още от предишната вечер. Разбира се половината вече липсват и композициите ми куцат, защото домочадието се е прибрало преди мен и вече отдавна престана да се впечатляват от табелки "Не пипай! Не е снимано!". Да не пропуснем, че междувременно ми звънят всички роднини и приятели, да ме питат какво да подарят на децата. Сложен въпрос. И те вече не знаят какво да поискат! Нали си представяте гледката. Хаос в кухнята, някакви пропсове се търкалят по масата, аз, апарата, защипала телефона с рамо, в жалки опити да говоря и снимам едновременно. Описвам го толкова подробно, с някаква слаба надежда, че догодина ще се върна и ще го прочета, преди отново да ми е хрумнало да снимам 30 дни сладки, които после по диетични причини, дори не мога да опитам! Никой не може да ти причини, това което си в състояние да си направиш сам:) 
Ей ги въпросните сладки и само между другото са страхотни. И не са точно сладки, а по- скоро нещо като крекери, в което е чара им.
Самостоятелни са супер, а в съчетание със сирене и сладко - още повече. Не че им правя реклама, но много добре се получиха.

неделя, 15 декември 2013 г.

10: Късмети

Всяка година по това време маса хора мобилизират всичките си мозъчни клетки, в неистови опити да измислят посланията, вещаещи късмета ни през следващите 12 месеца. Някои залагат на чувството за хумор, други на класиката Здраве и Късмет. Готовите пожелания винаги са опция, но някак изглеждат като от супера (от където и често са) и им липсва замаха и индивидуалния почерка от перото на творец. Аз съм от тези, които имат по 4-5 лични творения, а за останалото, отдавам необходимата почит на Интернет.  Ако сте си мислили, че ще ви спестя умствените напъни за тази година с няколко готови решения, много се лъжете. Аз моите не мога да си измисля, за вашите да не говорим:) Идеята ми е съвсем друга - как да ги облечете, след като веднъж сте вложили цялото си творчество, любов, старание и злобни погледи по адрес на домочадието, което не е проявило необходимата съпричастност. Тези са ги облекли с ръкавички и ботушки. Нито съм ги правила аз, нито съм ги мислила аз, но понеже на мен се падна честта да ги снимам, получих разрешение от Катето да ги споделя. Идеята е страхотна, макар ни много пипкава. Дрешките са от хартия, но са шити на машина и във всяка ръкавица или ботуш има пъхнат късмет.

събота, 14 декември 2013 г.

11: Pumpkin Whoppie pies / тиквени бисквити с крема сирене

Не знам как се казват на български. Кръстих ги тиквени бисквити с крема сирене, но не са хрупкави. Да речем, че са нещо средно между бисквити и мъфини. Както и да се казват - страхотни са. Класифицирам ги като особено любими, но за съжаление не особено диетични. Иначе с удоволствие бих злоупотребила сериозно.


петък, 13 декември 2013 г.

12: В зимен цвят

Както всичко, достатъчно комерсиализирано и масово, Коледа също много отдавна спря да бъде в червено и зелено и да следва някакви модни тенденции. От пурпурно до жълто, днес вече нищо не е същото. Аз я харесвам в земни цветове. Харесвам и нюансите на зимата, почти лишена от цвят - черно, бяло и  и различно сиво. Обичам я и снежно синя. Не е задължително да заложите на топлите цветове, за да създадете усещане за уют. Студената гама в подходящо съчетание с естествени материи може да бъде също толкова топла и предразполагаща към чаша вино и дебела книга.



Няколко идеи, които ползвах тази година.

четвъртък, 12 декември 2013 г.

13: Уютна супа

Тези публикации се превръщат в нещо като дневник. Хрониката на днешния ден протичат под знака на скимтене в леглото и шепи разноцветни хапченца.  Не съм на работа, не ми се става, не ми се снима, дори не мога да чета. Гледам с празен поглед в лишените от смисъл телевизионни предавания. Единственото, за което имам сили е супа. Топла, уютна, зимна супа.



С диви гъби и вино. Засищаща и подходяща за постите (ако не и добавите някоя и друга екстра за разкош).

сряда, 11 декември 2013 г.

14: Любим, по- любим, най- любим, сладкиш с ябълки и грис

Преди да дам рецептата се чувствам длъжна да направя няколко уточнения:
1. Не обичам грис
2. Това е една от най- странните рецепти, които съм правила
3. Това е най- любимият ми сладкиш



Няма добър търговски вид, но това далеч не се отнася до вкуса му. Трябва да го пробвате. Ей така, от едната спортна злоба.


вторник, 10 декември 2013 г.

15: Коледа под похлупак


Знаете клишето, че хората се хранят първо с очите си. Не се уточнява, дали това се отнася само до чинията, но според мен всичко има значение. Дори и нехранителните неща, които струпваме върху масата, като покривки, салфетки, свещници, цветя и всякакви производни:)


Скицирам 3 бързи идеи. 

понеделник, 9 декември 2013 г.

16: Щастие на клечка

Подозирам, че дори и да нямах деца, пак щях да обичам подготовката покрай Коледа. От друга страна, именно те и очарованието в техните реакция,  дават основен тласък. Малкото се радва на всичко тематично, което се появява в къщата. Най- вече на всякакви сладки и сладкишчета, особено ако са на клечка. Разбира се, не толкова заради вкуса, който и с клечка и без е еднакъв, колкото заради вида.




неделя, 8 декември 2013 г.

17: Естествени материали

Да си кажа честно не съм голям фен на лъскавия, блестящ, китайски кич, който залива витрини и магазини от години насам. Предпочитам стъклените играчки и декорациите направени от естествени материали. Не, не съм вманиачена нито в био, нито в еко. Просто намирам много по- голям уют в дървото, вълната и памучния плат от колкото евтината пластмаса и найлона.


Идеите не са мои. Старателно си ги колекционирам цяла година и с огромно нетърпение чакаха времето за реализация. Не съм съвсем сигурна за мъжа ми. Той май не тръпнеше от желание да реже дървени шайби в 10 вечерта в мазето:)

събота, 7 декември 2013 г.

18: Английски ябълков пай

Някои хора са пристрастени към шоколада. Аз не съм. Забелязала съм, че шокохолиците, като цяло не харесват десерти с много плодове и букети от подправки. За сметка на това, другата, мъничка част от човечеството, която не си пада по шоколада, харесва точно тези вкусове. Не мога да си обясня това явление, но аз съм от тези с многото плодове, масло и подправки. Винаги съм свързвала миризмата на ябълки, канела и карамфил с този сезон. Винаги по това време приготвям ябълков пай. Всяка година пробвам различна рецепта и тази също не прави изключение. И така няколко пъти:)



Този английски коледен пай, просто ми стана фаворит, заради лесното изпълнение.



петък, 6 декември 2013 г.

19: за закъснелите с Никулден

Днес празнуват всички моряци, Николаевци, Николинки и производни и по този повод искам да им пожелая попътен вятър в живота и винаги да са на гребена на вълната.
Традицията повелява да приготвим пълнен шаран. Имам чудесна рецепта, която приготвях и показвах в блога, още в самото начало на неговия живот. Все пак трябва да отбележа, че тази риба не е най- любимата и обичана от децата, най вече поради наличието на много кости. Постепенно изневерих на традицията с разни там ципури, лавраци и каквото още се сетите, като тенденцията от година на година да симплифицирам рецептите.  Тази година ще надмина себе си. Първо всичко е в стил "последната минута" и второ вниманието ми е силно концентрирано в традиционно появяващите се предновогодишни предизвикателства (шефовете ми винаги са ми набивали в главата, че  не е хубаво да използвам думата проблеми, но вие си го разбирайте така:). Ако все пак погледнем позитивно на нещата, това ме прави доста изобретателна и комбинативна и точно днес имам удоволствието да ви предложа моята 15 минутна никулденска вечеря. 



Освен това едната малка запетайка от комплекта близнаци, днес има имен ден:)  Обичаме те Никсънче:)



четвъртък, 5 декември 2013 г.

20: Тиквено време

Колкото повече наближава края на годината, толкова повече неща се струпват. Забелязала съм, че всяка година е така. Поне при мен.  В дни като този, дори нямам сили да си тръгна от офиса. В един момент се чудех дали е по- гадно да стана от стола или да си остана втренчена в компа. Всичко това се изпари в мига, в който влязох вкъщи, видях запаления огън в камината и си направих едно греяно вино в мултикукъра. Home, sweet home:)


Вечеря нямаме, но имаме сладки и мъфини. Еми, какво да се прави, и това е храна. Някаква. Деца, знам че сте много щастливи от този факт и изобщо не разбирате, защо ви се извинявам, но някой ден ще осъзнаете, че не е гот да вечеряте мъфини, докато майки ви трака поредния пост в блога:) Надявам се точно тогава да се сетите, че съм ви се извинила:)


сряда, 4 декември 2013 г.

21: Терин


Казват, че българите били гостоприемни хора. Не знам дали е само наша черта, но дори и да не сме единствени и уникални, със сигурност много се стараем да се представим пред гостите си в най- добрата светлина, особено що се отнася до храната. Днес, традициите отдавна не са това, което бяха и критериите доста са се променили. Макар и вече да е  малко вероятно да посрещнете гости с печено прасенце - сукалче, желанието да ги впечатлите с нещо интересно си остава. Днешната рецепта със сигурност не попада в категорията бързи, но с гордост може да я причислите към подходящите за празници. 



Аз приготвям терин и по други поводи, както и при липсата на такива, но това както е добре известно, се дължи не по- скоро на личностното разстройство и необходимостта да компенсирам стреса с глупости:)


вторник, 3 декември 2013 г.

22: Руска класика с круши и канела

Предварително се извинявам за снимките, които ми се получиха ужасни. Сладкишът е наистина фантастичен и не бързайте да го съдите само по неугледния му външен вид. Той си е такъв по природа, но това не му пречи да е невероятно лесен и страшно вкусен.  От онзи тип, които задължително трябва да опитате. Много популярен в руската кухня под името тврожная запеканка:)


понеделник, 2 декември 2013 г.

23: Зимни миниатюри

Едно от неудобствата на този проект е че съвпада с най- усиления парти сезон. От тук до края на годината, като коледен гирлянд се нижат фирмени партита, именни дни, коктейли, рождени дни, благотворителни балове и какво ли още не. Ще ме извините за лаконичността в някои от дните, но да знаете, че това обикновено е свързано с ангажиментите ми покрай тези събития. Днес ситуацията е такава и ще се постарая да съм възможно най- лаконична.


неделя, 1 декември 2013 г.

24: Гирлянди от сърца

Ноември си отиде и дойде декември. С дъжд... Забравихме да оставим подаръци в чорапите, а шоколадовите календари се оказаха голяма издънка. Голямата ме изнерви, а малката се размотаваше цял ден. Мъжът на Лулу сглобяваше 5 часа някакви шкафове, които се оказаха объркани, като непрестанно мрънкаше как е трябвало просто да отидем до Икеа и да си ги купим от там. С две думи - съвсем обичайна неделя. Миришеща на ябълков пай, канела, масло, огън, линцерови сладки и леко загоряла пица. Няма да ви покажа нищо от това (най- вече пицата). Поне не и днес (а пицата направо никога:). Изобщо днес няма да ви готвя. Ще шия коледни гирлянди.



ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...