Страници

петък, 31 октомври 2014 г.

За другата гледна точка / Пай с тиква и карамелизирани кестени

Хелоуин. Преди да кажете: "Ооооооо и ти ли бе, Бруте", ща побързам да направя уточнението, че няма да ви занимавам с тиквени фенери и имитация на отрязани, окървавени пръсти  (вече съм публикувала разни неща тук и тук), нито ще ви залея с поредната доза хейт. Като повечето хора с близко до моето ЕГН (пък и не само) и аз не изпадам в умиление. От друга страна глобализацията си тече като процес и светът няма да спре, за да слезем. По тази причина, отбягвам да заемам и крайна позиция по темата, така че с небрежно махване на ръка, подминавам развихрилите се в  Интеренет дискусии по повод Хелоуин. И все пак една от гледните точки доста ми се наби на очи "Не на езическия празник" и "Не давайте децата си на сатаната, като почитате окултния и сатанински празник". Лично за мен, подобно невежество е малко по- страшно, от колкото и изпадането във възторг от прилепчета и тиквените фенери. Не за друго, а защото за пореден път се заклеймява, нещо което не се познава и не се разбира. Това, че е странно и чуждо не го прави непременно лошо. Само прави нас да изглеждаме лоши и озлобени, защото нали знаете: хората не са по- принцип  такива, но стават, когато ги е страх. А най ни е страх от неизвестното и различното. Затова нека си припомним. Първо, Вси Светии и Хелоуин не са едно и също нещо, макар че са на една дата. Вси Светии е католически празник, който почита паметта на всички мъченици и светци. Съвсем умишлено е направен по същото време, когато келтите са чествали своята нова година - Самайн (по принцип цялата християнска религия е приобщавала по този начин езически ритуали и празници).  Вярва ли са, че в нощта на нова година душите на починалите се връщат на земята, в търсене на нови тела. Затова се маскирали възможно най- страшно с животински кожи и рога, та  душите да не разберат че са живи хора и да се вселят в тях. Т.е. Хелоуин не преклонение пред окултното, а точно обратното - страх от него. Сега разбира се идва логичната и добре известна истина. За най- лесно, отваряме Уикипедия на статията за Кукерите. Седемте разлики между двата ритуала трудно се забелязват с просто око. Освен дата,  не са кой- знае колко много. ОК, нашите кукери си слагат звОнци, за да вдигат шум и да прогонят злите сили. Келтите са си загасяли огньовете и са пазили тишина.
Проблем с празнуването на Хелоуин има, но той не е в окултното, а в израждането, загубата на смисъл  и комерсиализирането. Но, ако привнасянето на тази част ви кара да си мислите, че празникът е тъп и изпразнен от съдържание (а той  в момента е), ще се радвам да си поговорим отново покрай Коледа и консуматорската истерия и дано и тогава да имате също такава принципна позиция. Ще си спомните ли отново за чисто българските традиции и ще прокламирате ли отново в духа на "подкрепете българското", като НЕ си подарите подаръци, направите с детето си сурвачка от естествени материал, заведете го да види сурвакарите и НЕ си украсите къщата с пластмасови топки и изкуствени елхи. Аз се опитвам частично, но откровено си признавам, че не мога да избягам от всичко. Може би и не трябва. Далеч по- важно е да създадеш смисъл, от колкото да забраниш или отречеш нещо.
Та така. Довечера, ние с Мартина ще правим  фенери, ще ядем печена тиква и тиквен пай с карамелизирани кестени и ще си разказваме за кукерите и келтите,  за Християнството, за езическите ритуали и как хората са хора, където и да са. И може би как всички нас ни е страх от нещо, но всъщност  най- страшното си остава невежеството, защото ни прави лоши.  След това, когато дойде януари, ще я заведе да гледа и кукери. Въпрос на гледна точка. Моята е, че борбата със злото и лошото, почва от борбата с незнанието, страха от непознатото и неприемането на различното и чуждото, а не с маските, звънците, тиквите и изкуствената кръв.  И с търсенето на смисъл. Във всичко!
 Край на лекцията:) Изяжте си пая, имате още време да направите един:)


неделя, 26 октомври 2014 г.

Уикенди: Лате с тиква и карамел

Сигурна съм, че дори и да не сте от София вече сте надлежно запознати с количествата паднал сняг по милиметри. В допълнение на селфитата и постовете във Фейсбук, тази година активно участие взеха и медиите. Очевидно моментната липса на апокалиптична новина в държавата ги хвърли в паника и ги накара да се фокусират върху количествата дърва, които са събрали индианците (предполагам знаете вица), чертаейки  мрачни картини за епохален и невиждан студ през зимата.  Дето се казва, не е необходимо да критикувам, но просто не можах да се въздържа:) Аз, обаче, съм фен на всички сезони и освен, че опашката за смяна на гуми беше неприятно явление, първият сняг по- скоро ме зарадва. Отдадохме се на червено вино, ароматен чай, лежерен обяд в много приятен ресторант, печени кестени, камина  и Лате с тиква и карамел.


Преди около  година и нещо пих подобно лате  в Starbucks някъде в Англия и направо се влюбих. Въпреки, че като цяло асортиментът тук и там няма голяма разлика, не открих подобна напитка в българската версия на веригата. Преди две седмици отново се оказах в Лондон и отново си поръчах pumpkin spice latte (после установих, че вече го има и тук). За това време бях престанала да пия кафето със захар и латето ми се стори отровно сладко. Замислих се, че всъщност в него няма нито тиква, нито истински карамел, нито истински подправки. Амбицирах се да си направя подобно лате, но с истински съставки и не толкова лепнещо от сладост. Получи се повече от добре.

сряда, 22 октомври 2014 г.

DIY: Кактуси от полимерна глина

Истината е че у нас много трудно успява да се задържи някакво цвете. Терасите са ми с южно изложения и балконната оранжерия страда лятно време. От друга страна домочадието не успява да припознае процесът на поливането, като част домашните задължения, която трябва да бъдат свършени, докато пътувам. В общи линии, ако цветята биват поливани на две седмици си е цяло чудо. До този етап на тези спартански условия устояваха две орхидеи, една драцена и един бръшлян. След инвазията на котката тези тъжни и така самотни представители на съответните видове, също попаднаха в червената книга, като силно застрашени от природното бедствие, подлагащо ги систематичен геноцид чрез скубане, събаряне и скачане отгоре. Аз изкуствените китки не мога да ги преглътна, но някак все ми се иска тук-таме да забелязвам по нещо зелено. Твърдо съм решила да си накупя и развъдя кактусчета, които да устояват стоически на жега и суша, като същевременно създават дискомфорт на малката гад, в случай че се опита да полегне отгоре. Докато си търся подходящи саксийки и видове (по възможност със страшно много бодили) си направих няколко мъничета от полимерна глина, които да ми радват окото вечерно време и да бъдат включени към съботно - неделната мъчителна обиколка по бърсане на прах от джунджурии.


Вариациите на саксийки са от Слънчоглед, а тенекиените кофички са бивши свещи. Напълних ги с много ситни бели камъчета, които преди доста време си бях донесла от Лефкада


Мартина взе изключително активно участие в правенето и съм почти сигурна, че няма да различите нейните произведения:) Беше доста забавно половин дневно съвместно занимание. Ето ги всичките.

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Уикенди / Галактобуреко или гръцка баница с млечен крем

След две седмици блуждаене някъде си по работа, някак пак оцених домашните уикенди. Даже леко се престарах и  олях:)  Като почнете от млечно телешко на бавен огън, минете през къри, кекс с тиквички, стекове от риба тон, та чак до гръцката баница с крем. Мислех да я публикувам със снимките от почивката в Гърция, но като гледам тях скоро няма да видите. Леко съм прекалила и очевидно трябва доста да отлежат, за да мога да лимитирам подбора на кадри до към 30 от 3 000. Така че сори, ама за сега само Галактобуреко (гръцка баница с крем). 



За да ме разберете по- добре, просто си представете: Неделя сутрин, първите слънчеви лъчи, проникващи през прозореца огряват парата, издигаща се от чашата с кафе, силуетът на планината, книга и любимият човек до мен. И само между другото, тази идилия продължава до към 11. Вече почвам да усещам преимуществата, на това децата ти да са пораснали - никой не си и помисля да отлепи от леглото преди 10-11. Хм, може би не беше чак толкова лошо, че се сдобих с дечурлига толкова рано. Сега на воля злорадствам при вида на недоспалите физиономии на приятелките ми, които те първа усещат прекрасната страна на майчинството, свързана с жизнерадостно хлапе, довтасало в семейното легло в 6 сутринта:) Предполагам, че само от мазохизъм си взехме котка, която със същата жизнерадост замества  спящите ни деца.  Последното обяснява защо съм била будна по това време (гадината почва да дивее из терасата в момента, в който усети леки признаци на живот):)


неделя, 5 октомври 2014 г.

DIY: Торбичка за многократна употреба

Всеки път, в който пазарувате се сдобивате с торбичка. Полиетиленовите бяха заменени с био- разградими такива, но това не променя средната им продължителност на живот от цели ....8 минути...Не съм вманиачена, но се опитвам да редуцирам обема на замърсителите, които генерирам и една от мерките, които съм предприела, са торбичките за многократна употреба. Те от своя страна също имат ограничен живот и през някоя и друга година ми се налага да ги подменям. Преди две години и половина си бях взела едно много любимо бухалче от Брайтън. Самата торбичка започна да се къса по шевовете, но “калъфката“ й остана. Реших да си я запазя, запълвайки я с нова торба за многократна употреба. този път от памук и съвсем собственоръчно направена.


Всъщност направата на нещо такова е далеч по- лесно, от колкото си мислите. Лесно като детска игра. Буквално! Не вярвате? Ето, вижте!

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...