сряда, 23 декември 2015 г.

Не Коледна рецепта за Не панирани ябълки

Обожавам Коледа, но през последните години се уморявам от кича, безкрайното пазаруване на подаръци за хора, които познавам, слабо познавам и или изобщо не познавам и от суетеното около  изяждането на огромни количества храна. Ако случайно си спомняте, празникът е Рождество Христово, но някак си Дядо Колда/Дядо Мраз/Дядо Праз много активно и напористо го изместиха. Обичам да приготвям всевъзможни неща с децата или за тях, но дали заради апокалипсиса по магазините или закъсняващата зима, дали заради нещо друго, но тази година нещата не стоят точно така. Както при всички, последните работни дни се превръщат в микро кошмари, но това не е някакво изключение за мен и то от доста време насам, така че едва ли причината се крие в това. От друга страна лятното ми настроение продължи почти до средата на ноември, а есенното още не ме е пуснало. Още не съм на вълна "кисело зеле", още по- малко на свинско, бекон и шпикована сланина. Обмисляйки опциите за празничен десерт тези дни, все не ми се минаваше на вълна баклава или нещо друго, от което устата ти залепва дни след това е черният дроб прискърцва и вие от количеството на поетата мазнина. И така за "не точно Коледа" си измислих "не точно панираните ябълки".


Леко неугледен, но много приятен десерт, носещ аромата на Коледа. Да ви кажа, може да го пробвате и като снакс с чаша греяно вино.

петък, 11 декември 2015 г.

Картофени питки с шунка и кашкавал

Декември е един чудесен период от годината. До към 20-ти ми идва да се гръмна, а на следващата година по същото време много съжалявам, че вече не съм я свършила тази работа. Този декември не прави изключение. Коледния дух е нещо, което се случва другаде. При мен коледните звънчета са заменени от чукове в главата, а тихата бяла нощ от среднощно изпотяване, кошмари и безсъние. Оставила съм мъжът ми да се занимава с децата и котката, само не мога да го убедя да полива от време на време и цветята. На фона на тази идилична картина, готвенето се явява някаква излишна подробност. Всичко, което отнема повече от 30 минути от ваденето от хладилника до изяждането, автоматично отпада. Полуфабрикатите никога не са ми били опция, но след като ме снабдиха с Airfryer реших да си направя няколко експеримента със собствени заготовки. Както вече писах, уредът по същество е мини конвектомат. Ако не знаете какво е - това са онези уреди, които ги има по супермаркетите и някои магазини и в които изпичат замразените кроасани и хлебчета. Аз вече пекох купени замразени кроасани и резултатът беше прекрасен. Става значително по- бързо от колкото в традиционна фурна. В тази връзка реших, да си направя някои мои неща, които да замразя и след това да печем за закуска на децата. 

 
Резултатът беше доста удовлетворителен и с чиста съвест ви представям идеята за картофени хлебчета с шунка и кашкавал. Чистосърдечно си признавам, че още не съм имала време да пробвам рецептата в нормална фурна. Предполагам, че няма да има проблем и ако някой се престраши, нека ми пише какво е станало.

неделя, 6 декември 2015 г.

Никулден

Честит празник на всички Никита, Николаевци, Николети и на нашето Николайче:) 
Обожавам рибата във всичките и разновидности. Каквато и рецепта да сте приготвили за днес не е толкова съществено. По- важното е да обърнете внимание на близките си.

Различни рецепти за риба може да намерите тук. От мен днес само снимки.

събота, 5 декември 2015 г.

Риба с анасон и лимоново -маслен сос

Много обичам риба, но честно казано шаранът не е сред любимите ми варианти. Има много кости, мирише, трудно се чисти, бавно се приготвя... като цяло не е моята риба. Утре е Никулден и ако случайно и вие сте като мен, имам едно лесна и много бърза рецепта. Като ви казвам бърза, разбирайте, че отнема 20 минути с подготовката на продуктите. 


Дори и да не обичате анасон, съветвам ви да не го изключвате от рецептата. Вкусът му тук е наистина много деликатен и много добре се съчетава с рибата.

сряда, 2 декември 2015 г.

Листопад

Обожавам тиква. Особено, след като я открих в солен вариант.


Обожавам и есента. Малка порция тиква и есен, преди да сме превключили на коледна вълна:)


понеделник, 30 ноември 2015 г.

Airfryer: "Пържено" пиле с ароматни зеленчуци и чипс от прошуто

Страшен фен съм на всякакви уреди в кухнята. Единственото, което нямаме е фритюрник. Не за друго, но пърженето не е сред кулинарните техники, които използвам. Най- вече по здравословни и диетични причини. Но пък от друга страна, не отричам, че пържената храна е вкусна - хрупкава коричка и сочна вътрешност. През последните няколко години на пазара се появиха алтернативи, които пържат с по- малко мазнина, като при част от тях е направо символично количество. Признавам си, когато от Philips се свързаха с мен да тествам най- новият им уред Airfryer, определено проявих голяма доза любопитство. Спецификацията гласи, че може да се пържи без мазнина. Въпросното съоръжение пристигна миналата седмица, надлежно опаковано в офиса ми и от тогава експериментите вървят с пълна сила. То не бяха някакви стандартни неща като пиле, кюфтета и картофи, то не минахме през чипс от цвекло, кексчета и картофени соленки и не стигнахме до панирани ябълки. Само баница не съм правила още, но пекох замразени кроасани.


неделя, 29 ноември 2015 г.

...

Събота сутрин. Аз съм хлапе. Мирише на мекици и черен чай с лимон. Мама и тате уточняват на висок глас някакви семейни взаимоотношения. Цари лека суматоха. Трябва да излизаме. Към 11-12 благополучно всички са се натуткали и цялото семейство се качваме на трамвай 7, който удобно свързва Лъвов Мост (където живеехме ние) с Мото писта (където бяха те). След 40 минути благополучно сме там. Звъним и направо влизаме. Иначе Вуйчо се кара. Винаги е казвал, че там трябва да съм си все едно у нас. Посреща ни усмихнат до ушите и казва на майка ми "Айде бе Мичке, уж кафе щяхме да пием, а вие пак чак за обяд идвате". Това се повтаряше много съботи и недели и е един от най- приятните ми спомени от детството. Защото там наистина се чувствах като у дома си. Много неща се промениха от тогава, но не и това чувство. Вуйчо беше художник. Израснах с неговите картини. Имам си някои особено любими. Като дете се взирах в тях и имах усещането, че усещам вятъра в косите си, мога да се пресегна и да откъсна стилизираното цвете и да духна глухарчето.
Отново събота и пак по същото време, когато обикновено ходехме при Вуйчо и Вуйна. Пак сме в тях. Разхождайки се из апартамента, в коридора видях закачена същата тази картина с планината, цветята и глухарчетата. А бях толкова убедена, че всъщност е висяла на стената вкъщи, за да си я спомням в такива детайли и да съм я съзерцавала толкова пъти.  Май наистина "у тях" е било същото като "у нас". Само, че вече там няма да е същото, защото Вуйчо вече го няма. За кафето сигурно няма да стигнем, но се надявам когато времето безмилостно отброи и нашите дни, ти да ме посрещнеш от другата страна с онази усмивка. Много неща се промениха от онези безгрижни детски години, но това ще е начина по който винаги ще си те спомням и нищо друго няма значение! 


Почивай в мир и да знаеш, че Ина е наследила таланта ти!

неделя, 8 ноември 2015 г.

Еклеров венец (Paris -Brest)

Честит Рожден Ден Зверче!  Мина времето, когато ми пожелаваха да си послушна. Сега ти желая да си жива и здрава. Всичко друго зависи само от теб!


 Тортата е за нас, тя ще празнува с приятели:) Не е чак толкова трудно, колкото изглежда, но със сигурност не е торта за начинаещи.



вторник, 3 ноември 2015 г.

Организационно / Бавно готвен телешки бульон

Като типична жена, изпитвам остър дефицит на три неща - време, пари и обувки. Понеже най- ценният ресурс в съвременното общество е времето, си правя извода, че не само аз имам проблем с приготвянето на вечеря след работа или приемлива закуска (от здравословна гледна точка), които децата да си носят. Решавам проблема с Fast food. За съжаление на девойките ми, не точно във вида, в който може би им се иска да го видят. Но пък и така не се оплакват. Споделям разни идеи за организация, които съм си откраднала от различни места, може пък и на вас да са ви от полза.

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Спомени от старите тетрадки: Агнеси

Напоследък все по- често се натъквам на хора със замечтани физиономии, които меланхолично гледат стари снимки от времето на соца и с въздишка и носталгия казват "Ех, само какво безгрижно и щастливо детство имахме. Сегашните деца нямат такова!" Сериозно? А вие да не би да сте имали това на вашите родители? А те това на вашите баби и дядовци? Тази реплика съм я чувала и от майка ми, когато аз бях дете и растях в града. Не, не съм играла на Шикалки и на Стражари и апаши. Но имах чудесно детство? Не харесвам паралелите с миналото, защото земята така и така се върти, а нещата се променят. От соца или не, със смартфони или дървени пушки, децата са деца и ако живеят с нормални хора и мирно време, обикновено детството им е щастливо, без значение кога и как се случва. Замисляйки се за най- милите ми спомени от тези години, се опитах да ги изтупам от идеализма, да ги светна с малко реализъм и да си дам равносметка, в края на краищата, толкова ли са перфектни, колкото ми се струва и на мен. Това не е статия за социализма и неговите позитивни и негативни страни. Просто по стечение на обстоятелството моето детство мина тогава, но мисля че без особена разлика можех да напиша подобна статия, дори и за други времена. По- скоро е опит да се замисля върху мои емблематични спомени от тези години. Вашите интерпретации и спомени могат да бъдат съвсем различни. А рецептата също е една от най- любимите ми, които мама правеше - Сладкиш Агнес.


понеделник, 19 октомври 2015 г.

Храна на открито: Вечеря за двама

Времето все още не е толкова студено за да си позволите да се застоявате вкъщи. Ако имате желание, но не сте чак такъв ентусиаст, за да опънете палатка, може да се пробвате с някой и друг пикник. Ако и това ви се струва повече, няма проблем да приготвите рецептите вкъщи. Ама да знаете, че дори и вкусът да е подобен всъщност изобщо  не е същото:) Тази вечеря си я организирахме с Мъжът на Лулу без никакъв фонов шум, причинен от глутница квичащи деца, но истината е, че някак не беше завършено. Колкото и да е приятно, мисля че си предпочитам шумната сбирщина от досадни, вечно искащи нещо и пречкащи се деца. Прекаленото спокойствие може да бъде много изнервящо. Много е странно да имаш цялото време на света да си снимаш храната и никой от страни да не се опитва да отмъкне нещо от подредбата, обяснявайки и фъфлейки с пълна уста, че не може да изтърпи повече.


четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Сладкиш с шам фъстък и череши в две версии

Още ми е малко трудно да възприема идването на есента. По- скоро не искам. Храната ни все още е лека, бърза и пълна със слънце. Докато всички вече минаха на сладкиши с тиква, аз още съм на такива с череши. Ммм да, точно, съвсем правилно разбрахте. Като ви казах да си направите  ето това сладко (http://luluto.blogspot.nl/2015/06/blog-post_23.html), надявам се да сте ме послушали. Аз повторих експеримента с червени череши. Ако сте пропуснали, има опция да ползвате замразени плодове. В краен случай заменете черешите с нещо друго. Да речем с круши. Получава се също толкова добре, макар че вкусът е по- различен. Всъщност, какъв плод ще сложите в случая не е от съществено значение. Думата ми беше по- скоро за шам фъстъка.


понеделник, 12 октомври 2015 г.

Споделени впечатления: Domestina

 Home, sweet home:) Всеки обича да ме уютно, топло и приятно вкъщи. Това, обаче е трудно постижимо, ако там цари хаос и безпорядък, а котката разнася мръсни чорапи и салфетки из цялата къща.



неделя, 11 октомври 2015 г.

Родопска лютеница

Тази рецепта не е родопска. Всъщност какъвто и да беше първоизточникът, накрая я направихме толкова на око, че със сигурност оригиналът нямаше да бъде разпознат.


Това което направи лютеницата родопска е невероятното удоволствие да си я направим именно там. На брега на река Боровица, съвсем близо до язовира. И възможността да си напазаруваме от местните баби на пазара до Комунига. Предполагам че за това стои толкова високо в личната ми класация на лютениците. Не знам дали сте забелязали, но и при тях нещата са подобни на виното. На колкото и места да я опитате, на толкова ще е различна. Дори ако опитате лютеница, правена от един и същи човек през различни години - пак ще е различна. Та точно тази лютеница е ВЕЛИКА! Не мога да ви дам да я опитате, но онези, които са преживявали процеса на открито, около огъня, ще ме разберат веднага.

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Сицилия с усещане за недовършеност

Много малко неща действат по- обезкуражаващо от разтоварването на 5000 снимки и необходимостта да бъдат обработени. Това е основната причина за мълчанието ми напоследък. Не само, но да речем, че изигра съществена роля. Лошото е, че като мине известно време, спомените и емоциите лека полека избледняват, губят блясъка си и постепенно  биват изместени от нещо по- ново, лъскаво и вълнуващо. Става ми все по- трудно да пиша за старите неща, а хардът ми все по- отчайващо се затлачва с изостанали истории и частици от живота ни.



И така, чак в началото на есента, чакайки за поредната среща в не особено любимия ми Лондон, се сетих за италианското ни пътешествие тази година. Кратко, горещо, вкусно, интересно и очарователно, така както само Италия си го може. Дестинацията беше избрана съвсем набързо и под натиска на обстоятелствата. Сицилия.




вторник, 1 септември 2015 г.

Съвършеното несъвършенство / Салата с гриловани праскови и прошуто

Ресторант Подкофа се намира на плажа. Пред него няма нищо друго освен пясък и море. Така да се каже на първа линия е. Масите са без покривки, а столовете са различни. Вилиците, лъжиците и чашите - също. Единствените стени, които има са въображаемите и когато духа вятър, в чинията ти попадат песъчинки, а косата ти се разрошва до безобразие. За сметка на това храната е великолепна. Виното е само едно, но е добре охладено. Ресторант Подкофа има своите недостатъци, но те само го карат да изглежда още по- съвършен. И да, знам, че подкова се пише с В, но името не идва от там, а от една прелестна кофа, която е провесена от навеса и служи за осветление, заедно с десетките лампички, заобикалящи мястото. Децата го кръстиха така и за известно време въргалянето в хамака под звездите, полепналия пясък по краката, солта и вятъра в косите, станаха тяхно ежедневие. И въпреки, че уцелиха единствената лоша седмица това лято, не се сетиха че имат таблети. Имаха книги, море, вечери под кофата и Мила, която да им подсигури пет звездно гурме (и не само) изживяване.


Аз се включвах само през уикендите и макар, че ситуацията на пълен пансион ала Мила, напълно ме устройваше, от едната гузна съвест се чувствах длъжна да направя поне салата:)


събота, 29 август 2015 г.

Вечери в небето

Според моята житейска философия, храната е изживяване. Няма значение дали пиете смути със спанак и чия, ядете мусака или са ви сервирали телешко Black Angus. Ако храненето е просто рутина, няма значение какво имате в чинията. Съвсем нагледно го визуализирам с две различни вечери, влезли в лятната ми програма. Изключително различни една от друга, и като време, и като място, и като компания, и като характер. Но пък и двете доста интересни и зареждащи, като емоция.


Поради естеството на събитието, едната беше заснета с телефон, на което се дължи и компромисното качество на снимките.


Първото ми селфи в живота:)

сряда, 12 август 2015 г.

Там, край реката...

Имаше такава песен на Тоника, ако не се лъжа. Горе долу я изживяхме на живо. Не точно както ни се искаше, но само в песните нещата са идеални. В реалния живот доста често се получават мъъъънички разминавания.



Лято, жега, в града просто не се диша. Традиционно решаваме да избягаме за уикенда. Тръгваме с едни приятели и приятели на техните приятели (и последният да затвори вратата).  Идеята е мястото да е познато и голямо, за да можем да си опънем хилядите огромни палатки и да има къде да стоварим целия цигански катун.  Спираме се на бивак в Балкана, цивилизована работа с тоалетни и течаща вода. Всичко на всичко сме 7 възрастни със 7 деца т.е. за целите на упражнението, приемаме че силите са изравнени. От тук нататък е много интересно как  двата лагера интерпретират случката по съвсем различен начин. За по нагледно и разбираемо приемаме да отбелязваме децата с Д, а родители с Р. И така на кратко:


понеделник, 27 юли 2015 г.

Храна на открито: Кюфтенца в сладко кисел сос със сладко от чушки и свежа салата

- Мамо, тази ваканция съм си била само един ден вкъщи!
Факт. Но пък и аз не помня от кога събота и неделя не сме си били вкъщи. В най- лошия случай багажът се натъпква в колата в събота сутринта. В по- благоприятния - още от петък. Снимам непрекъснато, но трудно намирам време дори да прегледам какво съм направила. Някъде през юни се озовахме над Тетевен. Фантастична, спираща дъха гледка над село Бабинци, в подножието на малкото, заоблено връхче Острич. Деца, въргалящи се по поляните, добра компания и чудесна храна. Щастието има много измерения, но със сигурност това е едно от тях. Особено когато е придружено от чаша розе:) Единственото, което нарушава идиличната картина е липсата на лед за питиетата:)


Бяхме приготвили много неща. Имаше пастети, топено масло, домашни хлебчета, мъфини с череши, салати, кюфтенца в сладко кисел сос и неща, които със сигурност съм забравила вече. Мисля, че трябва да си водя списък, за да мога после да давам рецептите. За съжаление тези са безвъзвратно загубени, така че ще е задоволите с това, което си спомням - кюфтета в сладко - кисел сос

сряда, 8 юли 2015 г.

FAQ или често задавани въпроси

 
От доста време заобикалям тази тема, най- вече защото ми звучи доста претенциозно за блог, който принципно няма претенции за каквото и да било. И все пак след 5 години в публичното пространство май се налага. Освен това жегата ми се отрази, слънцето ме напече и изпитвам вътрешната потребност да охладя малко, засягайки  някои теми, които колкото и да се опитвам да избягвам, някой все ми връща топката.  Почвам ги в реда, в който се сещам.


понеделник, 6 юли 2015 г.

Под небето на долината



Можеше да бъде всичко. Примерно  „Под небето на Тоскана“. Почти не си спомням сюжета от този филм, но много добре си спомням самата Тоскана с лозята,  безвремието, семплия живот,  слънчевите лъчи, малките градчета с каменни улички и лъчезарните усмихнати хора, които поздравяват непознатите.   И храната! Тя не се поддава на описание, не се опитва, не се изяжда, тя се чувства.

 

вторник, 23 юни 2015 г.

От любов към КАТ или защо предпочитам сладкото от бели череши

Разказвах ли ви как давах показания в районното? Не?! Просто ме беше срам. След половин година горе- долу ми мина. Точно в правилния момент, за да ви разкажа и защо ме спряха днес полицаи. И да, има общо между рецептата и случките:)



неделя, 21 юни 2015 г.

Храна на открито: Как се готви в Dutch oven и козуначени рулца на клечка

Заглавието стана малко като манджа с грозде, но за сметка на това  и публикацията ще е такава:)


Още преди да се запалим по къмпинги и готвене на открито бях голям почитател на всички сървайвър поредици по Discovery. Някъде там за първи път видях така нареченият Dutch Oven или Холандска печка. Всъщност това не е нищо друго освен чугунена тенджера. Имам такава вкъщи, но нейното предназначение е за готвене на котлон или във фурна. Правила съм страхотен хляб без месене вътре:) С почти 100% убеденост мога да заявя, че баба ви също е имала подобна тенджера. Чугунът е много интересен материал, защото е сравнително крехък и капризен за поддържане, но от друга страна разпределя температурата много равномерно в съда и я запазва за дълго. Това подсигурява прекрасно изпичане както във фурната, така и върху открит огън.

понеделник, 1 юни 2015 г.

Бърза кухня: Свежо сезонно меню

Понякога Интернет може да ти създаде доста фалшив имидж. Заради рецептите, които публикувам, доста хора си мислят, че ежедневно в нас живеем основно на десерти, тажини, банички и хляб.  Всъщност през повечето време се стремя да спазвам доста по- лек режим на хранене. Доста често си нося и домашно приготвена храна в офиса или си правя салата там. Сега навлизаме смело в сезона на плодовете и зеленчуците и предлагам една такова меню, като в по- голямата си част е сурово, а спанакът и част от ягодите  са отгледани на терасата и в двора ни:)


Менюто включва салата от спанак и рукола с козе сирене, ягоди и хумус сос; сурова доматена супа с печен патладжан и галет с ягоди и лайм (защото винаги има място за парченце сладко:)



вторник, 26 май 2015 г.

Храна на открито: Вечер на плажа

Пролетта винаги се е славела с непостоянното време. Дъжд, гръмотевици  и градушки. Все неща, не особено подходящи, ако сте решили да прекарате уикенд сред природата. За сметка на това морето винаги притежава собствен климат и там прогнозата на Емо Чолаков просто не важи. Колкото по на юг, толкова по- добре.


Всъщност колкото и да е странно, много обичам нашето Черноморие. С малкото уточнение, че го харесвам само извън сезона. Понеже той вече наближава, решихме че е подходящо да го навестим, преди да е връхлетяла вълната от сергии, прах, лудница, мръсотия, царевица на плажа и изобилие от чалга и евтин алкохол . Оказахме се на все още пустия плаж някъде на юг.


Менюто: Рибна супа с бяло вино, средиземноморско пиле, задушен зелен боб в масло и салата от сурови спагети от тиквички с два вида песто.

понеделник, 18 май 2015 г.

The Bay

Вчера имаше плаж, море, деца, палатки, огън, гори, зеленина, цветя и приятели. Днес са летища, полети, презентации, обучения. Харесвам и двата свята, но вчерашния го обичам:) Имам стотина снимка и няколко рецепти, които се надявам да са ви интересни поне на една стотна от кефа, който ни доставиха на нас. Имам огромното желание да мога да ги публикувам сега, но уви, точно в момента времето е в лек дефицит. Надявам се до края на седмицата да успея, но понеже още ми е морско, се сетих за нещо, на което така и не му дойде ред. Миналата година снимах за едно заведение край Варна. Както и предишния път имах честта да работя с Пламен Стамов, който освен изключителен професионалист е страхотен като човек. Пускам ги ей така  - за малко морско настроение.

петък, 15 май 2015 г.

Балконът - начин на употреба

Когато решихме да си сменяме апартамента, нямахме почти никаква концепция какво точно търсим и единственият ясен критерии беше изискването за 3 самостоятелни спални и трапезария. Очаквахме, че като видим "нашето" място и ще си го разпознаем веднага. В общи линии това се случи. Взехме си го заради камината и трите тераси. Докато през зимата рядко припарвам на балкона, през останалите сезони там кипи живот. Освен за "биоземеделие", между саксиите с чери домати, каскадните ягоди, подправките и теменужките остава достатъчно място за диспенсъра със сангрия и чинията с тапас.


Много любимо място, без значение дали става въпрос за следобед с приятели или привечер на чаша вино и книга.


Споделям няколко идеи за бързи и лесни рецепти, които може да приложите за следобеден мързел на балкона или в още по- добрия вариант - в градината.

сряда, 13 май 2015 г.

Бърза кухня: Спагети от тиквички

Време е за по- лека храна. Тази рецепта е нещо средно между салата и основно. Тънката разлика е в соса, който ще използвате. И да, спагетите са от тиквички, а не с тиквички. Да не се бъркат двата щата.

понеделник, 11 май 2015 г.

Храна на открито

На кратко. Имам си нова страст. Открих я случайно, покрай приятели и е доста неочаквано за самата мен. Палатки. Аз съм приятно разглезена и при първото ми ходене си мислех, че все някак си ще го изтърпя за една нощ. Според първоначалната ми идея, усилията си заслужаваха заради компанията, не за друго.


Както и предполагах, вечерта край огъня на чаша вино, пикантно пилешко къри и аспержи в масло беше просто перфектна. Посрещането на утрото  - още повече. И то при положение, че по принцип имам навика да си ставам преди изгрев да снимам т.е  не е новост за мен. Странно, но замяната на пет звездните хотели с палатка под звездите и липса на тоалетна не само, че не ме впечатлиха, но седмица по- късно вече бяхме оборудвани с пълно бойно снаряжение. От палатка и чували, до примус, походен кухненски шкаф и слънчев душ. Разбира се, основният акцент падна върху оборудването с пособия за готвене:) Опитах се да потърся рецепти и техники за готвене в такива полеви условия, но на български източниците са доста малко. Затова реших да споделям моя опит - позитивен или негативен. Може пък да ви е полезен. И не е задължително да си правите бивак. Може просто да става въпрос за пикник с приятели или  барбекю на вилата.



петък, 8 май 2015 г.

За различията и различната пица с карфиолен блат

Гледам, че в последно време нещо сме се поизнервили. Българите имам предвид. Отдавам го на факта, че се чувстваме безсилни пред големите и важни проблеми и си го изкарваме за несъществени неща. Понеже е ясно, че срещу лошото здравеопазването, ниския стандарт на живот и кметовете  с именията за милиони нищо не можем да направи, та затова дай да се изпокараме за кърмене  и съдбата на агнетата по Гергьовден. Тема на спор и обществени дебати стават дори и неща, касаещи твърде личен избор, като начин на хранене да речем. Привидно личното решение да си избереш здравословен (или пък не толкова) режим, отговаряш на собствените ти разбирания не би следвало да подлежи на каквато и да е дискусия, но е факт че през последната седмица се сблъсквам за втори път с подобна ожесточена полемика. И то в лични блогове.  Спор  как трябвало да изглежда яхнията на баба МИ, защо не приличала на тази на баба ТИ и коя всъщност е вярната рецепта, това в съчетание с обиди и нападки относно  кога би следвало да сложите домати в яденето. Дежурният скандал, грозните обиди, псувни и нелепо поведение в схватката вегетарианство срещу всеядство, даже не искам и повърхностно да засягам. Въпрос на лична култура, дето се вика. Разбира се тези неща вървят на фона на мрънкането на кисели индивиди, които шумно се дразнят, че някой си бил постнал във Фейса чашата с бира, великденските яйца, сутрешното кафе и се бил оплакал, че пак вали сняг или че е голяма жега. Малко повече зачитане на личното пространство  май няма да ни дойде никак излишна. Всъщност е и показателна за умствения капацитет на спорещите, както и за ниво на развитие на обществото. Хората са измислили един магически бутон, който лекува всякакво напрежение, наслагващо се от несъгласие с чуждото мнение. Горе в дясно Х. Често го ползвам, в съчетание с чаша вино и книга на терасата. И аз се дразня от много неща, но като цяло избягвам да коментира или давам акъл, когато не касаят пряко мен, близките ми или не накърняват нечие достойнство и права. Разбира се, имам мнение по много въпроси. Всъщност аз съм Жена - имам мнение по всички въпроси:) Просто не се чувствам длъжна да ви убеждавам в моите възгледи, освен ако не започнете агресивно да ми натрапвате вашите. Понеже обичам семплите и простички неща, ей така ще ви визуализирам един елементарен алгоритъм на толерантност. 


Не претендирам да е изобразен съвсем коректно, но мисля, че основната идея е разбираема.
Може да ме цитирате, а ако ви се прииска да убеждавате някой, че не е правилно да яде месо, че не може да направя квас така, както си го прави или че рецептата на баба ви е била друга, а вие сте гЛавен гОТвач и ги разбирате тия неща - направо си я принтирайте:) Води до избягване на излишни спорове, респективно до излишно натоварване. Концентрирайте се върху по- важните проблеми, където обществото наистина има нужда от коректив. Усмихвайте се по- често на хората около вас, дори и когато не споделяте едно и също мнение. Опитите да разбереш различната гледна точка, а не автоматично да й сложиш етикет "грешна" наистина може да направи чудеса със света около вас:)
Връщайки се обратно в контекста на блога, т.е. храната, няма как 7 милиарда души на планетата да споделяме една и съща идея за здравословно хранене. Аз лично съм привърженик на принципа да се вслушвам в тялото си. Има периоди, в които не само не мога да вкуся месо, но ми става лошо само като го гледам. Има други, в които мога да убия за сочна пържола. Сега съм на етап, в който не ми се яде нищо тестено. Съвсем в унисон с моето настроение, получих запитване за рецепта за пица без брашно. В момента избягването на глутен под всякаква форма е нещо, което набира все по- голяма популярност. Съчетайте го с избягването на въглехидрати и ще разберете защо  подобни рецепти станаха интересни за широка аудитория.  Идеята не е никаква новост, но в изобилието от рецепти, доста често се среща коментара, че вариантът без брашно не става с хрупкава коричка. Както и с всичко друго, заместителят не е като оригинала, но понякога е страшно добър и просто различен. Така че с огромна гордост представям моята рецепта за пица с карфиолен блат и приятно хрупкави крайчета.


понеделник, 4 май 2015 г.

Кюнефе

Ако се замислите за етническата карта на България, една от най- многобройните групи, след основната, са етническите турци. Има цели региони, в които почти (или изобщо) не можете да чуете българска реч. 


В съчетание с хилядите имигранти от близкия изток е просто странно, че в България до съвсем скоро имаше толкова малко ресторанти, предлагащи такъв тип храна. Всъщност  китайските "закусвални" представляваха значително по- многобройна група. Аз обичам да експериментирам с вкусове и приветствам всякакви мулти - култи предложения, включително и такива, идващи от арабската кухня. Един от първите ми сблъсъци в БГ беше небезизвестния Ресторант  на магистралата. Едва ли има някой, който да пътувал от Пловдив за София и да не го знае. Колко логично, като се има предвид, какъв е транзитният трафик, преминаващ от там за и от Турция. Всъщност, съвсем очаквано,  се оказа, че не се казва Ресторантът на магистралата (за протокола - казва се Zeko и съвсем наскоро отвори врати и в София). Макар преди тази наша първа среща да бях ходила няколко пъти до Истанбул, по някаква причина бях наблегнала основно на баклавата и тотално съм пропуснала да опитам кюнефе.


четвъртък, 16 април 2015 г.

Бърза кухня: Скариди в "специален сос"

Прибирате се от работа, разбира се без да сте имали възможност да отделите време за обяд. Вече приритвате от глад, от припадъка ви делят само някакви си там минути, а хладилникът ви зяпа тъжно и някак пусто. Решавате да заложите на салата, като най- бързото възможно решение. В пристъп на освирепялост нарязвате на две на три 256 домата, 15 чушки, 8 глави лук, тиквичките от вчерашното барбекю, поливате импресионистично със зехтин, слагате финален завършек с щипка сол и триумфално тресвате огромната купа на масата. Домочадието ви гледа странно и с лека доза скептицизъм, но не смее да се обади, че току виж има жертви. След толкова години всички са развили инстинкт за самосъхранение и никой не смее да противоречи на гладна жена и да философства  излишно с реплики от рода на "ти как си представяш, че ще го изядем всичкото това". След първите спасителни хапки, съзнанието взима превес и най- после и вие осъзнавате, че тази салата е ужасно много. След стоически напъни да я изядете, накрая все пак остава. Жал ви е да я хвърлите (все пак кило домати още са на цената на половин унция злато) и я прибирате в хладилника. Разбира се, на другия ден тя вече не е годна за ядене. Ако подобна сценка ви звучи познато или пък не, но по някаква друга причина сте се сдобили с излишна салата от домати, следващата идея е за вас. У нас подобни сцени хич не са рядкост.


Скариди в "специален сос". Всъщност оставете скаридите. Те тук са допълнение на рецептата. По- скоро обърнете внимание на соса. 

четвъртък, 9 април 2015 г.

Великденски идеи 2015

Вчера си тръгнах от работа с идеята, че само прибирането на ботушите и палтата очевидно не върши работа. Великденски заек от сняг също не ми се прави, а и ръкавиците  ги смотах някъде. Минах през пазара и си купих няколко огромни връзки нарциси и фрезии. Това до известна степен оправи положението с липсата на празнично настроение. След чаша вино и лек джаз ми дойде музата за козунаци. Оползотворих и времето за втасване в правене на свещи и печене на яйца. И така до 1:30 през нощта. Но пък вече ми е пролетно, въпреки, че Витоша е покрита със сняг. Предполагам, че подобни състояния имат медицинско наименование:)


А козунаците станах фантастични. Два броя.


Споделям идеи.

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...