Страници

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

За хляба

Както е добре известно, хлябът е традиционна, почти свещена храна за много народи.  През последните години е обвит от също толкова голяма доза противоречия. Бил вреден, ама не точно, защото пък бил богат на витамин B,  от него се напълнявало, ама не точно защото пълнозърнестия освобождавал бавни въглехидрати, съдържал мая, от която направо се умира, затова само с квас, но всъщност и в двете има един и същ вид дрожди. В Интернет лесно ще намерите отговор на въпросите какво се е промени  и защо един традиционен и толкова древен продукт измина пътя от "осанна" до "разпни го". Без да претендирам за изчерпателност, но мога да изброя някои от основните проблеми:


 Замяна на пълнозърнестото брашно с рафинирано такова, от което са отстранени всички полезни вещества
  • Заместване на традиционни сортове пшеница (пр. лимец и камут) със сортово модифицирана такава (моля де не бъркате генна и сортова модификация). Макар и сортовата модификация да е в следствие на селектиране, а не на директно промяна на гена, тя все пак си има своите негативни поражения и едно от тях е понижено съдържание на витамини и минерали  повишеното съдържание на глутен. Най- просто казано, глутенът не само че не допринася с нищо за организма ви, но успява да извлече част от полезните вещества, които сте приели. Повече за вредите от него може да намерите  тук.  На практика съвременната пшеница в най- добрия случай е с три пъти по- голямо съдържание на глутен, от колкото използваната от нашите баби и дядовци. Предполагам, че не е чудно защо при това положение хлябът ни има съвсем друг вкус и характеристики.
  • Влагане на подобрители в брашната - проблем, като при всичко останало, което си купувате от магазина. По възможност избягвайте брашна без обозначен състав на етикета. Ако имате възможност купувайте такива, които се мелят пред вас.
  • Заместването на квас с мая - традиционно хлябът се е замесвал с квас. Процес, който е значително времеемък - от отглеждането на самата закваска (7-10 дни) до изчакването на хляба да втаса (4-12 часа). Преди около 150 години е открит друг метод, който значително съкращава времето - използването на термофилни дрожди или по известни като  мая. От началото до 40-те години на 20век, Европа и САЩ са въвлечени в поредица от войни, които водят до продоволствени кризи, последвани от бурна индустриализация. Маята се явява удобна възможност за ускоряване на процеса на приготвяне на хляб и изхранване на населението. Проблемите с хляба обаче се дължат до голяма степен точно на тази подмяна . Дългият процес на дива ферментация на пшеницата с помощта на квас, позволява на бактериите и маята в нея да направят първоначалното разграждане на голямата протеинова молекула, която в не-разграден формат е трудна и тежка за храносмилане и може да причини наранявания върху лигавицата на червата. Затова драстичното съкращаване на времето за ферментация не е най-доброто решение от здравословна гледна точка, а цена, която плащаме с увеличаващият се брой хранителни алергии, непоносимости и стомашно-чревни проблеми (Източник: Надя Петрова).


неделя, 15 февруари 2015 г.

5!

5! Та-даааааа! При цялото ми непостоянство този блог става на цели пет години. Започна без особено ясна идея, което в последствие се превърна в основна концепция:) Всъщност трябваше да бъде дневник за рецепти, но много повече се превърна в дневник на живота ни. Понякога се връщам назад и препрочитам различни статии. Спомням си емоциите и събитията, които са съпътствали историята. За тези пет години се промениха много неща. Променихме мястото, където живеем, взехме си котка, промених работата, промениха се децата, променихме се и ние. 


Косата на Мартина се изправи, тръгна на училище, говори на руски, учи ангийски и ходи на танци. От малкото миловидно и добродушно детенце се превърна в момиченце с претенции, собствено мнение, идеи, желания и тънко чувство за хумор.


От миловидното дете с русите коси и сините очи, Ина все повече се превръща в млада дама. На моменти хаотична, на моменти носеща се по течението, на моменти наивна, но винаги жива, активна и търсеща. Вече си е избрала университет. В Англия... Май е време да престана да мисля за нея, като за дете.
Да, за 5 години много неща могат да се променят. Много неща могат и да се забравят. Радвам се, че започнах този блог и го превърнах точно в това, което е в момента, защото ми помага да си спомням. Единственото, за което съжалявам е че не намирам време да публикувам всичко, което искам да напиша. За 5 години могат да се променят много неща и блогът се променяше заедно с тях. ще продължи да го прави и в бъдеще.


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...