Страници

събота, 29 август 2015 г.

Вечери в небето

Според моята житейска философия, храната е изживяване. Няма значение дали пиете смути със спанак и чия, ядете мусака или са ви сервирали телешко Black Angus. Ако храненето е просто рутина, няма значение какво имате в чинията. Съвсем нагледно го визуализирам с две различни вечери, влезли в лятната ми програма. Изключително различни една от друга, и като време, и като място, и като компания, и като характер. Но пък и двете доста интересни и зареждащи, като емоция.


Поради естеството на събитието, едната беше заснета с телефон, на което се дължи и компромисното качество на снимките.


Първото ми селфи в живота:)

сряда, 12 август 2015 г.

Там, край реката...

Имаше такава песен на Тоника, ако не се лъжа. Горе долу я изживяхме на живо. Не точно както ни се искаше, но само в песните нещата са идеални. В реалния живот доста често се получават мъъъънички разминавания.



Лято, жега, в града просто не се диша. Традиционно решаваме да избягаме за уикенда. Тръгваме с едни приятели и приятели на техните приятели (и последният да затвори вратата).  Идеята е мястото да е познато и голямо, за да можем да си опънем хилядите огромни палатки и да има къде да стоварим целия цигански катун.  Спираме се на бивак в Балкана, цивилизована работа с тоалетни и течаща вода. Всичко на всичко сме 7 възрастни със 7 деца т.е. за целите на упражнението, приемаме че силите са изравнени. От тук нататък е много интересно как  двата лагера интерпретират случката по съвсем различен начин. За по нагледно и разбираемо приемаме да отбелязваме децата с Д, а родители с Р. И така на кратко:


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...